— О, не, но всяко божие творение заслужава почит и уважение. — Той отново наведе глава. — Аз съм брат Лонгфут от знаменития Орден на навигаторите. Малко са земите под слънцето, по които краката ми не са стъпвали. — Лонгфут посочи към силно износените си ботуши, после разпери ръце. — От планините на Тонд, до пустините на Шамир, от равнините на Старата империя, до тюркоазените води на Хилядата острова, целият свят е мой дом! Наистина!
Говореше добре северняшкия език, може би по-добре и от Логън.
— И Севера също?
— Едно кратко посещение на младини. Намирам климата там за прекалено суров.
— Но говориш добре езика.
— Малко са езиците, които аз, брат Лонгфут, не говоря. Лекотата, с която ги научавам, е само един от многото ми забележителни таланти. — Лицето на мъжа грейна. — Господ ме е благословил.
Логън се замисли дали това не е някоя добре скалъпена шега.
— Какво те води насам? — попита той.
— Бях повикан! — Очите на дребния мъж светнаха.
— Повикан ли?
— Точно така! От Баяз, Първия магус! Бях повикан и се отзовах! Така правя аз! Много щедро дарение постъпи в касата на моя орден в замяна на невероятния ми талант, но аз и без това щях да дойда. Наистина. И без това щях да дойда!
— Така ли?
— Абсолютно! — Брат Лонгфут закрачи из стаята с невероятна скорост и започна да потрива ръце. — Тази задача е истинско предизвикателство към честта на нашия орден, а също и изкушение към добре известната ни алчност! И честта са падна на мен! Аз, измежду всички навигатори от Кръга на света, бях избран за тази задача! Аз, брат Лонгфут! Аз и никой друг! Друг на мое място и с моята репутация би ли отказал подобна чест?
Той спря пред Логън и се вторачи в него, сякаш очакваше отговор.
— Ъ…
— Не и аз! — извика Лонгфут и подхвана нова обиколка на стаята. — Не можах да устоя! И как бих могъл? Не би било в мой стил! Да пътувам до самия край на света? О, каква история ще излезе от това пътуване! Какво вдъхновение за другите! Какво…
— Краят на света?
— Знам! — Странникът потупа Логън по рамото. — И двамата сме ужасно развълнувани, нали?
— А, това трябва да е нашият навигатор. — Баяз стоеше на прага на спалнята си.
— Същият. Брат Лонгфут на вашите услуги. А вие, предполагам, сте самият знаменит Баяз, Първият магус.
— Същият.
— За мен е чест и привилегия — извика Лонгфут и сграбчи ръката на магьосника — да се запозная с вас!
— За мен също. Надявам се, че пътуването ви е било приятно.
— Всички пътувания са приятни за мен! Винаги! Времето между тях намирам за истинско изпитание. Наистина, така е! — Баяз погледна към Логън, но той просто сви рамене. — Мога ли да попитам кога се очаква да започнем пътуването си? Изгарям от нетърпение да потеглим!
— Надявам се последният член на експедицията ни да пристигне скоро. Ще трябва да наемем и кораб.
— Разбира се! За мен ще е удоволствие да се погрижа за това! Какъв курс да обявя на капитана?
— Запад, през Кръгло море към Старикса, после към Калкис в Старата империя. — Дребният мъж се усмихна и се поклони дълбоко. — Надявам се, одобрявате това?
— Да, но в днешно време корабите рядко пътуват до Калкис. Безкрайните войни в Старата империя правят водите наоколо доста опасни. За беда, изобилстват от пирати. Може да се окаже трудно да намеря капитан, който да склони на този курс.
— Може би това ще помогне. — Баяз подхвърли на масата вечно препълнената си кесия.
— О, да, със сигурност.
— Погрижи се корабът да е бърз. В момента, в който сме готови, не искам да губя и ден.
— Можете да разчитате на това — каза навигаторът и грабна от масата тежката торбичка с монети. — Мореплаването с бавни съдове не ми е присъщо! Не! Ще ви намеря най-бързия кораб в цял Адуа! Да! Ще лети като понесен от Божия дъх! Ще прескача вълните като…
— Просто бърз ще е достатъчно.
Лонгфут сведе глава.
— Време на отпътуване?
— До месец. — Баяз погледна Логън. — Защо не отидеш с него?
— А?
— Да! — извика навигаторът. — Ще отидем заедно! — Той сграбчи Логън за лакътя и го помъкна към вратата.
— Очаквам ресто, брат Лонгфут! — провикна се Баяз след тях.
Навигаторът спря при вратата.
— Ще имате ресто, разчитайте на това. Набито око за качество, търговски нюх и умел подход при пазаренето — усмихна се широко той — са само три от невероятните ми таланти!
— Приказно място е Адуа. Наистина. Малко градове могат да му съперничат. Шафа, може би, по-голям е, но е много прашен. Не може да се отрече, че Дагоска и Уестпорт представляват красива гледка. За някои Оспириа, с неговите планински склонове, е най-красивият град на света, но сърцето на брат Лонгфут принадлежи на Талинс. Бил ли сте там, Деветопръсти господарю, виждал ли сте това величествено селище?