— Можеш да си купиш момиче ли? — попита Логън озадачен.
— И момчета продават, ако вкусът ти бие натам.
— А?
— С години се обучават, наистина. Много хора от това живеят там. Ти обучени ли предпочиташ? А? Тези момичета имат такива умения, че направо няма да повярваш! Или иди в Сипани! Леле, какви места има в този град! Жените до една са красавици! Наистина! Като принцеси са! И чисти също така — промърмори Лонгфут и хвърли поглед към една опърпана жена на улицата.
Малко мръсотия не притесняваше Логън. Чисти и красиви му се струваше доста усложнено. Едно от момичетата привлече вниманието му. Стоеше подпряна на една ръка на касата на вратата си и им се усмихна вяло, докато минаваха покрай нея. Намери я за красива по някакъв отчаян начин. Е, поне по-красива от него, а и много време беше минало. Трябва да си реалист по отношение на тези неща.
Логън спря.
— Баяз каза, че иска да му върнеш част от парите, нали?
— Да. Съвсем ясно го каза.
— Значи ще останат някакви пари?
Лонгфут го погледна озадачено.
— Хм, вероятно, да видим… — Той извади с театрален жест кесията, отвори я и зарови пръсти в нея. Разнесе се звън на монети.
— Мислиш ли, че това е добра идея? — Логън се озърна нервно. Няколко глави се бяха извърнали към тях.
— Кое? — Той извади няколко монети, поднесе ги пред очите си и ги огледа, после ги постави в дланта на Логън.
— Май потайността не е един от невероятните ти таланти, а? — С любопитни погледи, двама дрипльовци на алеята тръгнаха бавно към тях. Трети идваше от другата им страна.
— Ни най-малко! — изсмя се Лонгфут. — Ни най-малко! Аз съм директен, такъв съм си аз! Наистина! Аз съм, а… ооо. — Сега и той забеляза мрачните фигури, които се прокрадваха към тях. — Ооо. Неприятно. Оле, майко.
Логън се обърна към момичето пред вратата.
— Дали ще може да… — Тя му затръшна вратата в лицето. Останалите врати по уличката започнаха да се затварят една след друга. — Мамка му. Как си с боя?
— Бог ме е надарил с много невероятни таланти — промърмори навигаторът, — но бойните умения не са сред тях.
Единият от дрипльовците беше силно кривоглед.
— Голяма кесия като за такъв дребосък — каза той, докато приближаваше.
— Ами, ъъъ… — промърмори Лонгфут и се скри зад гърба на Логън.
— Ужасно тежък товар за дребосък като теб — добави другият. — Какво ще кажеш да ти помогнем с него, а?
Нито един от двамата не държеше оръжие, но по начина, по който държаха ръцете си, Логън прецени, че разполагат с такова. Третият мъж приближаваше зад него, усещаше го как се движи. Близо е. По-близо от двамата отпред. Ако успее да оправи първо него, шансовете му щяха да са добри. Не можеше да рискува да погледне назад, това щеше да го лиши от момента на изненадата. Трябваше да разчита на късмет. Както винаги.
Логън стисна зъби, замахна с лакът зад гърба си и тежкият му удар улучи мъжа в брадата. С другата си ръка сграбчи китката му и това се оказа добър ход, защото онзи стискаше нож в същата ръка. Логън отново го фрасна с лакът, този път в устата, и докато нещастникът се свличаше омаломощен на земята, измъкна ножа от пръстите му. Рязко се извърна, като очакваше всеки момент да бъде наръган, но двамата отпред не бяха помръднали от местата си. Бяха извадили своите ножове и единият тъкмо се канеше да тръгне напред, когато видя ножа в ръката на Логън.
Не беше кой знае какво оръжие, шест инча ръждиво желязо, дори нямаше гард пред дръжката, но пак беше повече от нищо. Много повече от нищо. Логън го размаха пред себе си, ей така, да е сигурен, че и двамата са го видели. Почувства се добре. Сега шансовете му бяха доста по-добри.
— Така — каза Логън, — кой е на ред?
Дрипльовците се разделиха и тръгнаха бавно да го обикалят от двете му страни. Поклащаха ножове в ръце, но не бързаха да нападнат.
— Можем да го оправим! — прошепна кривогледият, но приятелят му не изглеждаше много сигурен.
— Или можете да вземете това — Логън отвори стиснатия си юмрук и им показа монетите, които Лонгфут му бе дал — и да ни оставите на мира. Мога да ви дам толкова. — Той рязко замахна с ножа пред себе си, за да придаде повече тежест на думите си. — Толкова струвате за мен — толкова и нищо повече. Е, какво решавате?
Кривогледият се изплю на земята.
— Можем да го оправим! — изсъска отново той. — Тръгвай пръв!
— Ти тръгвай пръв, мамка му! — извика другият.
— Вземете каквото ви предлагам — каза Логън, — така няма да има нужда някой да тръгва пръв.
Онзи, когото беше ударил, изстена и се преобърна по корем на земята. Това напомни на дрипавите мъже за сполетялото го и им подейства отрезвяващо.