— О, не — отвърна Бялото око. — Аз съм тук просто като преводач. Това е емисарят на краля на северняците.
При тези думи здравото му око нервно подскочи нагоре към обвитата в наметало фигура, сякаш дори той се боеше от нея.
— Това е Фенрис. — Той произнесе името с провлачване на „с“-то в края. — Фенрис Страховития.
Подходящо име, помисли си Уест и се върна в мислите си към песни, които бе чувал като дете, за кръвожадни великани в планините на далечния Север. За момент в стаята настана пълна тишина.
— Хм — шамбеланът изглеждаше невъзмутим. — И искате аудиенция при Негово кралско величество, върховен крал на Съюза?
— Точно така, милорд-шамбелан — отвърна възрастният войн. — Нашият господар, Бетод, гледа с огромно съжаление на враждебността между нашите две нации. Той просто иска да поддържа най-добри отношения с южните ни съседи. Носим предложение за мир, от нашия крал за вашия, както и дар в името на добрата ни воля. Това е всичко.
— Я виж ти — каза Хоф и се облегна във високото си кресло с широка усмивка на уста. — Любезна молба, представена изискано. Можете да видите краля утре, по време на заседание на Камарата на лордовете, където ще можете да връчите предложението и даровете си, в присъствието на най-високопоставените мъже в кралството ни.
Бялото око се поклони почтително.
— Изключително мило от ваша страна, милорд-шамбелан. — Той се обърна и тръгна към вратата, последван от двамата мрачни воини. Фигурата в наметалото остана за миг на място, после се обърна бавно и последва останалите. Наведе се и излезе от стаята. Едва след като вратите бяха затворени, Уест успя отново да си поеме въздух без затруднения. Той разтърси глава и потните му рамене потрепериха. Песни за великани, ли? Просто много едър мъж в огромно наметало. Но все пак тази врата беше наистина доста висока…
— Ето, виждаш ли, господин Мороу? — Хоф изглеждаше страшно горд със себе си. — Въобще не са такива диваци, както ми ги представи! Мисля, че сме на път да разрешим проблемите си със Севера, не мислиш ли?
Секретарят май не беше много убеден в това.
— Ъ… да, милорд, разбира се.
— Да, ми. Много шум за нищо. Куп песимистични, пораженчески глупости от шашнатите ни сънародници на север, а? Война ли? Ба! — Хоф шляпна силно по масата и част от виното в бокала плисна навън и покапа по дървения плот. — Тези северняци не биха посмели! Съвсем скоро ще дойдат дори да молят за членство в Съюза! Помнете ми думата, че така ще стане, нали майор Уест?
— Ъ…
— Добре! Отлично! Поне нещо полезно свършихме днес! Още един и можем да си тръгваме от тази пещ! Какво имаме за накрая, Мороу?
Секретарят сключи вежди и побутна очилата си нагоре по носа.
— Ъ… имаме Йору Сулфур — с мъка произнесе необичайното име.
— Имаме кого?
— Ъ… Сулфър или Сулфор, или нещо подобно.
— Не съм го чувал — изсумтя шамбеланът. — Що за човек е? Някакъв южняк? Не, не ми казвай, че е поредният селяндур!
Секретарят се консултира със записките си и преглътна.
— Емисар.
— Да, да, но чий?
Сега Мороу откровено изкриви лице от уплаха, като дете, очакващо шамар.
— От Великия орден на магуситеите — избълва той на един дъх.
Настъпи краткотрайно вцепенение. Веждите на Уест се повдигнаха, а долната му челюст увисна. Предположи, че абсолютно същото става — незабележимо — и зад визьорите на шлемовете на войниците му. Примижа в очакване на изблика на дворцовия шамбелан, но последният изненада всички, като избухна в звучен смях.
— Отлично! Най-после малко забавление. От години не сме имали посещение от магус! Поканете магьосника да влезе! Да не го караме да чака!
Йору Сулфур се оказа истинско разочарование. Беше облечен в прости, изцапани от пътя, дрехи, всъщност беше не кой знае колко по-добре облечен от Гудман Хийт. Жезълът му не бе обкован със злато, нито имаше огромен кристал на върха. В очите му не проблеснаха загадъчни пламъчета. Приличаше на съвсем обикновен човек на около трийсет и пет, леко изморен, като след дълго пътуване, и с нищо не показваше смущение от присъствието на дворцовия шамбелан.
— Добър ден на всички — каза той и се облегна на жезъла си.
Уест имаше затруднения да определи откъде идва човекът. Не беше от Съюза, кожата му беше прекалено тъмна. Не беше и от Гуркул — беше прекалено светъл. Ни от Севера или Стирия. Явно от по-далеч, но откъде? При по-внимателен оглед Уест забеляза, че очите на новодошлия са с различен цвят: едното синьо, другото зелено.