— Добър ден и на вас, господине — каза Хоф и се усмихна, все едно поздравът му бе от сърце. — Вратата ми винаги е отворена за Великия орден на магусите. Но кажете дали имам честта в момента да разговарям със самия Баяз?
Сулфур го изгледа озадачен.
— Да не би грешно да са ме представили? Казвам се Йору Сулфур. Господарят Баяз е плешив господин. — Той прокара ръка през къдравата си, кестенява коса. — Отвън на булеварда има негова статуя. От друга страна, имах честта да се обучавам при него в продължение на няколко години. Той е най-могъщият и най-учен сред магусите.
— Разбира се! Естествено! С какво можем да сме ви полезни?
Йору Сулфур се прокашля, сякаш се канеше да им разказва приказка.
— След смъртта на крал Харод Велики, Баяз, Първият магус, напусна Съюза. Но той тържествено обеща, че един ден ще се завърне.
— Да, да, вярно — разхили се Хоф. — Абсолютно вярно. Всяко дете го знае.
— И той обяви, че когато настъпи моментът да се завърне, неговото пристигане ще бъде възвестено от друг.
— И това е вярно.
— Ами — каза Сулфур и се усмихна широко, — ето ме и мен.
Дворцовият шамбелан избухна в гръмогласен смях.
— Ето те и теб! — извика той и удари с длан по масата. Харлен Мороу си позволи едно тихо хихикане, но в момента, в който видя как усмивката изчезва от лицето на Хоф, веднага замлъкна.
— През мандата ми като дворцов шамбелан съм приел трима представители на Великия орден на магусите, които искаха аудиенция при краля. Двама от тях бяха откровено ненормални, а третият крайно дързък мошеник. — Хоф облегна лакти на масата и преплете пръсти пред лицето си. — Кажете ми, Сулфур, вие от кои магуси сте?
— Нито един от тези.
— Разбирам, значи имате документи.
— Естествено. — Сулфур бръкна в джоба си и извади малко писмо, запечатано с бял восък. Печатът представляваше един-единствен странен символ. Той небрежно сложи писмото на масата пред Хоф.
Шамбеланът го погледна смръщено. Вдигна писмото и го завъртя в ръцете си. Внимателно огледа печата, попи потта от лицето с ръкава си, разчупи восъка и разгъна дебелата хартия. Започна да чете.
Йору Сулфур не показваше и най-малка следа от притеснение. Сякаш дори жегата не го притесняваше. Той тръгна с небрежна походка из стаята, кимна на покритите с брони войници и не се засегна, когато те не отвърнаха. После рязко се извърна към Уест.
— Ужасно горещо е днес, нали? Истинско чудо е, че тези клети момчета не са започнали да припадат и да се строполяват на пода със звука на кухненски шкаф, пълен с чинии.
Уест примигна. Същите мисли, които го бяха споходили преди малко.
Лорд Хоф внимателно постави писмото на масата. По лицето му вече нямаше и следа от усмивка.
— Смятам, че Камарата на лордовете в никакъв случай няма да е подходящо място да обсъждаме този въпрос.
— Съгласен съм с вас. Аз по-скоро се надявах на лична аудиенция при канцлер Фикт.
— Боя се, че това няма да е възможно. — Хоф прокара език по устните си. — Лорд Фикт е мъртъв.
Сулфур сключи вежди.
— Колко жалко.
— Разбира се, разбира се. Всички ние скърбим дълбоко за загубата. Вероятно аз и някои определени членове на Камарата на лордовете ще можем да сме ви от полза.
— Осланям се на преценката ви, милорд-шамбелан. — Сулфур почтително наведе глава.
— Ще се опитам да уредя нещо за довечера. До тогава ще ви настаним някъде в Агрионт… подобаващо за ранга ви. — Хоф даде знак на стражата и вратите се отвориха.
— Искрено благодаря, лорд Хоф. Господин Мороу. Майор Уест. — Сулфур учтиво кимна на всеки от тях, обърна се и излезе.
За пореден път вратите се затвориха и оставиха майор Уест да се чуди откъде този човек знае името му.
Хоф се обърна към секретаря за аудиенции.
— Върви веднага при архилектор Сълт и му кажи, че трябва незабавно да се срещнем. После доведи върховния правозащитник Маровия и лорд-маршал Варуз. Кажи им, че въпросът е от първостепенна важност и нито дума за това пред когото и да е, освен тях тримата. — Хоф размаха пръст пред потното лице на Мороу. — Нито дума!
Секретарят го зяпна през застаналите накриво очила.
— Тръгвай! — изрева Хоф.
Мороу скочи на крака, спъна се в полите на робата си и излетя през една странична врата. Устата на Уест пресъхна.
Хоф изгледа продължително всички присъстващи в стаята.
— Колкото до вас, нито дума за това пред когото и да е, в противен случай ви очакват най-строги последици. А сега — вън, всички вън!
Войниците незабавно напуснаха с подрънкване на брони. Уест не дочака допълнителна покана. Бързо се отправи след войниците си и остави замисления шамбелан сам във високото кресло.