— Той е най-добрият в тази област — добави Глокта.
Фрост взе чифт опърпани кожени ръкавици и започна внимателно да ги нахлузва върху масивните си бели длани, пръст по пръст.
— Ти винаги си държал да получаваш най-доброто, нали, Рюз? — Глокта се запъти към вратата.
— Почакай! Глокта! — проплака Рюз зад гърба му. — Почакай, аз…
Фрост запуши с една ръка в кожена ръкавица устата на затворника и постави пръст пред маската си.
— Шшшт — каза той.
Вратата се затвори.
Отвън в коридора, Северард чакаше облегнат, поставил едното си стъпало на стената, до коляното на другия си крак. Той си подсвиркваше фалшиво изпод маската и прокарваше пръсти през дългата си коса. Когато видя Глокта да излиза, се изправи и леко се поклони. По очите му се четеше, че се усмихва зад маската. Винаги е усмихнат.
— Началник Калайн иска да ви види — каза Северард на официалния език на Съюза, но със силен акцент — и, ако смея да отбележа, досега не съм го виждал толкова разгневен.
— Северард, нещастнико, сигурно си ужасѐн. У теб ли е кутията?
— Да.
— Извади ли нещичко от нея за Фрост?
— Да.
— И нещичко за жена ти, предполагам?
— О, да. — Очите на Северард грейнаха повече от обикновено. — Грижата за жената на първо място. Ако някога се сдобия с такава, разбира се.
— Чудесно. Сега ще побързам да се явя пред началника. Като минат пет минути, откакто съм при него, ти ще влезеш в кабинета и ще носиш кутията.
— Просто така, да нахлуя в кабинета?
— Просто влез, пък после ако щеш му забий нож в лицето, все ми е едно!
— Смятайте го за изпълнено, инквизитор.
Глокта кимна и се обърна да върви, после спря и се извърна назад.
— Ъ, Северард, няма наистина да го наръгаш, нали?
Очите на практика се усмихнаха и той прибра в канията зловещия си на вид нож. Глокта с досада извъртя очи към тавана, обърна се и се отдалечи, куцайки по коридора. Бастунът му зачатка по плочите, кракът пак го заболя. Так, туп, болка. Ритъмът на походката му.
Кабинетът на началник Калайн представляваше просторна, богато обзаведена стая, високо в Палатата на въпросите. Всичко в тази стая беше прекалено голямо и разкошно. Огромен, изящно изработен прозорец заемаше по-голямата част на една от облицованите в дървена ламперия стени и осигуряваше гледка към добре поддържаната градина в двора. Също толкова огромно, орнаментирано дървено бюро заемаше централно място в кабинета. То беше поставено в центъра на килим в ярки тонове, донесен от някоя екзотична, топла страна. Над величествената каменна камина, в която злокобен мъничък огън беше на път да загасне, беше увесен трофей на свирепо животно, донесен от някоя студена и далечна земя.
В присъствието на началник Калайн кабинетът изглеждаше малък и невзрачен. Началникът беше едър мъж в средата на петдесетте, с червендалесто лице и огромни, сиви мустаци, които компенсираха отънялата му коса и се сливаха с бакенбардите. Фигурата му всяваше страхопочитание дори в средите на Инквизицията, но Глокта отдавна вече не му се плашеше и това не беше тайна и за двама им.
Зад бюрото имаше голям, елегантен стол, но началник Калайн не седеше на него, а крачеше напред-назад, размахваше ръце във въздуха и крещеше. Глокта бе настанен да седне на нещо, което, макар и явно да струваше много пари, определено бе предназначено да доставя единствено и само дискомфорт на седящия. Това не ме притеснява. Целият ми живот е едно голямо неудобство. Докато траеше тирадата на началника, Глокта се забавляваше с мисълта как ли би изглеждала главата на Калайн, окачена над огнището, вместо тази на свирепото животно. Какъв дръвник само, досущ като камината. Отвън огромен и величествен, а вътре — нищо особено. Чудя се, как ли ще се държи при разпит? Бих започнал с тези смехотворни мустаци. Независимо от мислите си, на лицето си Глокта бе надянал маска на безкрайно уважение и интерес към думите на началника.
— Глокта, сакат ненормалник такъв, този път си надминал себе си! Когато от Текстилната гилдия разберат за това, жив ще те одерат!
— Опитвал съм дране, много гъделичка. Проклет да си, Глокта, дръж си езика зад зъбите и се усмихвай. Къде се губи този свирукащ идиот Северард? Само да изляза оттук, него жив ще одера.
— О, да, много добре, Глокта, точно така, на мен също ми е ужасно смешно! И откъде го измисли това „избягване на кралски данъци“? — Началникът го изгледа свирепо и мустаците му настръхнаха. — Кралски данъци! — изкрещя той и изпръска със слюнка лицето на Глокта. — Всички са в този кюп! Търговци на платове, търговци на подправки, всички до един! Всеки идиот с кораб под ръка!