— Принц Скейл — избоботи чудовищният син на Бетод и очите му изхвръкнаха още повече.
— Хм — каза Баяз и повдигна вежда, — мисля, че нямам честта да познавам спътницата ти.
— Аз съм Кориб. — Логън запримига. Жената имаше най-прекрасния глас, който някога бе чувал. Галещ, успокоителен, опияняващ. — Аз съм магьосница — добави тя и отметна глава с надменна усмивка, — магьосница от далечния Север.
Логън остана като зашеметен. Долната му челюст провисна. Цялата му омраза изчезна. Всички в стаята бяха приятели вече. Повече от приятели. Не можеше да откъсне очи от нея, не искаше да ги откъсне. Всички останали се отдръпнаха на заден план. Сякаш тя говореше само на него. С цялото си сърце пожела тя никога да не спре…
Баяз се засмя.
— Истинска магьосница, при това владееща златния език! Колко хубаво! Отдавна не го бях чувал, но тук той няма да ти свърши работа. — Логън разтърси глава. Мислите му се проясниха и омразата отново нахлу, гореща и успокояваща. — Я кажи, учи ли се за магьосница, или се става просто с помощта на бижута и боя по лицето?
Кориб присви очи и те заприличаха на две смъртоносни, сини цепки, но Първият магус не й даде време да отговори.
— И това с далечния Север, само си представи! — Той леко потрепери. — Сигурно е ужасно студено по това време на годината. Направо да ти настръхне кожата. Заради топлото време ли си дошла насам, или за нещо друго?
— Аз отивам там, където ми заповяда моят крал — изсъска тя и острата й брадичка се вирна още по-високо.
— Твоят крал ли? — попита Баяз и заоглежда стаята, сякаш търсеше някой, който се крие зад ъгъла.
— Сега моят баща е крал на северняците! — изръмжа Скейл — И ти, Кървавия девет, трябва да коленичиш пред него! — После се обърна към Баяз: — Ти също, старче!
Първият магус разпери извинително ръце.
— О, боя се, че не коленича пред никого. Твърде стар съм за това. Скованост на ставите, нали разбираш?
С ругатня на устата и удар с ботуш по пода, Скейл понечи да тръгне напред, но Бетод сложи ръка на рамото му.
— Спокойно, сине, няма нужда от коленичене. — Гласът му бе хладен и гладък като току-що паднал сняг. — Няма нужда да се караме. Нима всички не искаме едно и също? Мир? Мир в Севера? Идвам просто да получа мъдростта ти, Баяз, както съм правил и преди. Какво лошо има в това да потърсиш помощ от стар приятел?
Надали някой можеше да звучи по-естествено, разумно и откровено. Но Логън не се лъжеше лесно.
— Че в момента няма ли мир в Севера? — попита Баяз и се облегна със скръстени ръце на стола. — Не свършиха ли вече всички вражди между клановете? Нима още не си победил всички? Крал си на северняците, нали така? Каква помощ мога да ти дам аз?
— В моя доверен кръг държа само приятели, Баяз, а в последно време ти не се държиш като такъв. Отпращаш вестоносците ми, сина ми дори. Даваш подслон на заклетите ми врагове. — Той погледна сърдито към Логън и усмивката му се изкриви. — Знаеш ли що за човек е този? Кървавия девет? Животно! Подлец! Човек, който престъпва думата си! Такава компания ли търсиш?
Бетод се обърна към Баяз и се усмихна дружелюбно, но въпреки това заплахата в думите му бе повече от осезаема:
— Боя се, че дойде време да решиш дали си с мен, или против мен. Няма средно положение. Или си част от моето бъдеще, или си останка от миналото ми. Ти решаваш, приятелю.
Логън и преди беше виждал Бетод да предоставя същия избор. Едни се поддаваха, други се връщаха при пръстта.
По всичко личеше, че Баяз не бърза да реши.
— Кое ли да бъде? — Той се пресегна бавно за лулата си. — Бъдещето или миналото?
Тържествено отиде до камината, приклекна с гръб към посетителите и взе една горяща съчка. Постави крайчеца й в чашката на лулата и започна да пуфти. Отне му цяла вечност да я разпали.
— Със или срещу? — замисли се той и се върна обратно в стола си.
— Е? — настоятелно попита Бетод.
Баяз се загледа в тавана и изпусна тънка струйка жълтеникав дим. Кориб изгледа магьосника от горе до долу с хладно презрение. Скейл потрепваше от нетърпение. Присвил леко очи, Бетод чакаше. Най-накрая Баяз тежко въздъхна.
— Е, добре, с теб съм.
Бетод се усмихна широко. Логън усети тръпка на горчиво разочарование. Беше очаквал повече от Първия магус. Проклет да е, защо не спира да се надява.
— Чудесно — промърмори кралят на северняците, — знаех си, че в крайна сметка ще се съгласиш с мен. — Той облиза устни като гладен човек, пред когото сервират вкусна храна. — Смятам да нахлуя в Англанд.
Баяз повдигна вежди и се засмя, после удари с ръка по масата.