— О, това ми хареса, направо страхотно! Решил си, че мирът не е решение за кралството ти, а? Клановете не са свикнали да живеят в разбирателство, нали? Мразят се помежду си, мразят и теб, прав ли съм?
— Е — усмихна се Бетод, — да кажем, че са малко непокорни.
— Обзалагам се, че са! Но пратиш ли ги на война със Съюза, и в миг се превръщат в задружен народ, нали така? И какво става, ако спечелиш? Ще бъдеш човекът, постигнал невъзможното! Човекът, прогонил проклетите южняци вън от Севера! Ще те обичат и — несъмнено — ще се боят от теб повече от всякога досега. Ако ли пък загубиш, е, поне ще държиш клановете ангажирани с работа за известно време, а това ще изстиска силите им. Сега си спомних защо те харесвах навремето! Отличен план!
— Разбира се. — Бетод не скри самодоволството си. — Но ние няма да загубим. Съюзът е слаб, арогантен и неподготвен. С твоя помощ…
— С моя помощ ли? — прекъсна го Баяз. — На прекалено много се надяваш.
— Но ти…
— А, това ли? — Магьосникът сви рамене. — Смятай ме за лъжец.
Баяз пъхна лулата в устата си. Настъпи момент на пълно вцепенение. Очите на Бетод се присвиха. Тези на Кориб се разшириха. Объркан, Скейл сбърчи чело. Усмивката постепенно се завърна на лицето на Логън.
— Лъжец? — просъска магьосницата. — Нещо повече от това, ако питаш мен! — Гласът й не бе изгубил напевността си, но сега напяваше различно — твърдо, пронизително и смъртоносно остро. — Ах, ти, стар червей такъв! Криеш се тук, зад високите си стени, с всичките ти служители, с всички тези книги! Твоето време отдавна отмина, глупако! Сега си само думи и прах! — Първият магус спокойно издуха облак дим. — Само думи и прах, стар червей такъв! Само почакай. Ще влезем в библиотеката ти! — Магьосникът внимателно постави лулата обратно на масата. От нея продължи да излиза струйка дим. — Ще се върнем в библиотеката ти! Ще съборим стените ти, ще изколим служителите ти, ще изгорим книгите ти! Ще…
— Тишина.
Бръчките по лицето на Баяз се задълбочиха още повече, отколкото при срещата с Калдер в двора преди няколко дни. Логън отново почувства нуждата да се отдръпне встрани, този път още по-настоятелна. Улови се, че оглежда стаята за място, където да се скрие. Устните на Кориб продължаваха да се движат, но от тях излизаше само неразбираемо грачене.
— Ще събориш стените ми, така ли? — промърмори Баяз. Сивите вежди се сключиха и дълбоки бразди се спуснаха към основата на носа му. — Ще избиеш служителите ми, а?
В стаята стана студено, независимо от горящата камина.
— И ще изгориш книгите ми, казваш? — прогърмя гласът на магьосника. — Много говориш, вещице!
Коленете на Кориб се огънаха. Бялата й ръка се вкопчи в рамката на вратата. Колиета и гривни издрънчаха, когато тя се свлече до стената.
— Само думи и прах съм бил, а? — Баяз вдигна четири пръста във въздуха. — Четири неща ти дадох, Бетод — слънцето през зимата, бурята през лятото и още две, които нямаше да познаеш, ако не беше моето изкуство. Какво получих от теб в замяна? Това езеро и тази долина, те, така или иначе, си бяха мои, и само още нещо. — Очите на Бетод прескочиха към Логън, после обратно към Баяз. — Все още си ми длъжник, а какво правиш ти, изпращаш вестоносци с искания, мислиш си, че можеш да ми заповядваш? Не така разбирам аз добрите обноски.
Скейл най-после успя да се окопити и очите му направо щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Обноски ли? За какво са му на един крал обноски? Той взема, каквото си поиска! — При тези думи той пристъпи тежко към масата.
Скейл беше достатъчно едър и достатъчно зъл. Без съмнение, точният човек, който да те срита, когато си паднал. Но Логън не бе на земята, не още, и вече започваше да му дотяга от този надут пуяк. С ръка върху дръжката на меча, застана на пътя на Скейл.
— Достатъчно.
Принцът впери в Логън изцъклените си очи, вдигна масивния си юмрук и го стисна така здраво, че кокалчетата му побеляха.
— Не ме предизвиквай, Деветопръсти, долно псе такова! Дните ти са преброени! Мога да те стъпча като муха!
— Можеш да опиташ, но не мисля да те оставя. Знаеш как работя. Още една крачка и започвам да работя върху теб, тлъста свиньо!
— Скейл — викна Бетод, — по всичко личи, че нямаме повече работа тук. Тръгваме.
Едрият принц стегна масивната си долна челюст. Огромните му юмруци започнаха да се свиват и отпускат покрай тялото. Не преставаше да гледа свирепо в Логън с цялата животинска омраза, на която бе способен. Накрая се усмихна презрително и отстъпи назад.
— Казваш, че искаш да донесеш мир в Севера — каза Баяз и се наведе напред, — а виж какво правиш? Водиш след себе си война след война! Земята е обезкървена от твоята надменност и бруталност! Крал на северняците? Друг път! Не си достоен за помощта ми! А като се замисля, колко надежди имах за теб!