Бетод се намръщи. В очите му имаше същата студенина като в диаманта на челото му.
— Спечели си враг в мое лице, Баяз, а аз не съм враг, който би искал да имаш. От най-лошите съм. Тепърва ще съжаляваш за днешните си постъпки. — После погледна към Логън. — А колкото до теб, Деветопръсти, не разчитай повече на милост от мен! Сега всеки мъж в Севера е твой враг! Ще бъдеш мразен, преследван и проклет, където и да отидеш! Лично ще се погрижа за това!
Логън сви рамене. Нищо ново под слънцето.
Баяз се изправи.
— Каза каквото имаше да казваш, сега си вземи вещицата и се махай!
Кориб излезе първа. Залитна, все още не можеше да си поеме въздух. Скейл хвърли още един свиреп поглед на Логън и излезе с тежка стъпка. Така нареченият крал на северняците напусна последен. Преди да го стори, неколкократно кимна бавно с глава и обходи цялата стая с мъртвешки поглед. Когато стъпките им се отдалечиха по коридора, Логън си пое дълбоко дъх, успокои се и остави ръката си да се отдръпне от дръжката на меча.
— Хм — усмихна се лъчезарно Баяз, — добре мина.
Пътят между двама зъболекари
Минаваше полунощ и Централната улица бе обгърната в мрак. В мрак и воня. Вонята никога не напускаше доковете: застояла солена вода, гниеща риба, катран, пот и конски фъшкии. Само след няколко часа тази улица отново щеше да се изпълни с живот и глъч. С виковете на продавачи, ругатните на работници под тежките им товари, със забързани напред-назад търговци и стотици трещящи по паважа конски талиги. Безкрайни върволици хора от всевъзможни краища на света ще се изсипят от корабите и още толкова ще се качат на тях. Въздухът ще се оглася от думи на всеки един език под слънцето. Но нощем всичко е притихнало. Притихнало и неподвижно.
Притихнало като гроб и с по-лоша от на гроб миризма.
— Ето тук е — каза Северард, докато вървеше към потъналия в сенки вход на една тясна алея, притисната между два надвиснали склада.
— Имахте ли проблеми? — попита Глокта и продължи мъчителното си влачене след него.
— Не много. — Практикът намести маската си, за да пропусне малко свеж въздух под нея. Сигурно става доста лепкаво там отдолу, с всичкия този лош дъх, а и потта. Нищо чудно, че практиците се славят с вечно лошо настроение. — Нашият човек сериозно се бе заел с дюшека на Рюз, направо го съдра от ръгане с ножа. После Фрост го фрасна по главата. Странно. Когато това момче тресне някого по главата и край, веднага спират да създават проблеми.
— А Рюз?
— Жив е. — Лампата на Северард освети една купчина разлагащи се боклуци. Докато минаваха покрай нея, Глокта дочу тихото цвърчене на плъховете в тъмното.
— Разбираш от хубави квартали, а, Северард?
— За това ми плащате, инквизиторе. — Мръсният му ботуш шляпна в гъстата, воняща мръсотия на земята. Глокта предпазливо заобиколи мястото, повдигнал със свободната си ръка полите на палтото си. — Израснал съм наблизо. Тук хората не задават въпроси.
— С изключение на нас. Ние винаги имаме за какво да питаме.
— Естествено — изхили се сподавено Северард. — Ние сме Инквизицията.
Светлината от лампата намери една разкривена желязна порта. От каменната арка над нея стърчаха ръждиви шипове.
— Това е — каза той.
О, да, и колко обещаващ вид има новият ни адрес.
Портата очевидно отдавна не се бе радвала на внимание, пантите й жално запротестираха, когато практикът я отключи и отвори. Глокта едва прекрачи локвата, събрала се в изровените отпред коловози, и изруга ядосано, когато единият край на палтото му се провлачи в мръсната вода. Пантите отново изскърцаха пронизително, докато практик Северард, със сбръчкано от напрежение лице, се бореше да затвори портата. После повдигна капачето на лампата и освети широкия, богато украсен двор. Целият беше задръстен от изпотрошена зидария, парчета дърво и беше обрасъл в бурени.
— Пристигнахме — каза Северард.
Някога това със сигурност е била една посвоему величествена постройка.
Колко ли са стрували всички тези прозорци? И всичките тези каменни орнаменти отпред? Посетителите ще да са били смаяни, ако не от вкуса, то от богатството на господаря на този дом. Някога. Сега прозорците бяха ослепени от закованите върху им прогнили дъски. Извивките на каменната зидария се задушаваха от мъх и натрупани птичи изпражнения. Тънкият слой зелен мрамор върху колоните беше целият напукан и се ронеше, отдолу се подаваше прогнилата мазилка. Навсякъде руини и разложение. По целия двор се търкаляха едри парчета откъртена фасада и хвърляха дълги сенки по високия зид около къщата. Половин глава на херувимче се взираше жално в куцащия покрай нея Глокта.