— Хм — каза Баяз, — тогава, мисля, сега е най-подходящият момент да ти кажа. Тази вещица, Кориб, не е и наполовина толкова безобидна, колкото се преструвах, че е.
— Така ли? — На Логън му прималя.
— Да. Въпреки всичката боя, златни накити и брътвежи за далечния Север, тя си разбира от работата. Дългото око, така го наричат. Стар номер, но доста ефикасен. Тя ни наблюдава.
— Знае къде сме?
— Знае кога сме тръгнали най-вероятно, а също накъде сме поели.
— Това в никакъв случай не ни увеличава шансовете.
— Бих казал, да.
— Мамка му. — Логън долови движение сред дърветата отляво и моментално сграбчи дръжката на меча си. Няколко птици изхвърчаха от клоните. Зачака със свит на топка стомах. Нищо. Ръката му пусна оръжието. — Трябваше да ги убием, когато имахме тази възможност. И тримата.
— Но не го направихме, това е положението. — Баяз погледна към Логън. — Ако ни хванат, какъв е планът ти?
— Бягаме и се молим конете ни да се окажат по-бързи от техните.
— Ами това? — попита Баяз.
Пронизващият вятър духаше силно в падината, невъзпиран от дърветата наоколо, и караше пламъците на огъня да подскачат и танцуват. Малакус Кай се сви и се загърна в одеялото си. Гледаше втренчено късото стъбълце, което му показваше Баяз, и челото му се сбръчка от напрежение.
— Ъм… — Това беше петото поред растение и злощастният чирак не бе отгатнал ни едно. — Това… не е ли… Илит?
— Илит? — повтори Баяз. Лицето му с нищо не показа дали това беше верният отговор, или не. По отношение на чирака си беше по-безмилостен и от Бетод.
— Мисля?
— Не позна. — Чиракът затвори очи и въздъхна, за пети път тази вечер. На Логън му дожаля за него, истински, но нищо не можеше да направи. — Allium ursinum, или казано просто, див чесън.
— Да, да, разбира се, Ursinum, беше ми на върха на езика през цялото време.
— След като името на растението през цялото време е било на върха на езика ти, значи и употребата му не е далеч.
Чиракът замижа и погледна към нощното небе, сякаш разчиташе отговорът да е написан сред звездите.
— Не беше ли за… болки в ставите?
— Определено не е. Боя се, че болните ти стави ще продължат да те мъчат. — Баяз бавно завъртя стъбълцето между пръстите си. Allium ursinum няма никакво приложение, не и което да ми е известно. Това е просто растение. — Магьосникът го захвърли в храстите.
— Просто растение — повтори Кай, като не спираше да клати глава. Логън въздъхна и затърка уморените си очи.
— Съжалявам, Деветопръсти господарю, не ви отегчаваме, нали?
— Какъв е смисълът? — попита Логън и вдигна отчаяно ръце. — Кой го е грижа за някакво растение, от което няма никаква полза?
— Има логика — усмихна се Баяз. — Да чуем, Малакус, какъв е смисълът?
— Ако човек иска да промени света около себе си, първо трябва да го опознае. — Чиракът избълва думите с такава скорост, все едно ги бе наизустил, толкова голямо бе облекчението му най-накрая да му зададат въпрос, на който знае отговора. — Ковачът трябва да вникне в същността на метала, дърводелецът, в тази на дървото. В противен случай работата им ще бъде в най-добрия случай посредствена. Необработената магия е дива и опасна, защото идва от Другата страна, а това да черпиш от подземния свят крие множество рискове. Магусите укротяват магията чрез познание и така създават Върховното изкуство, но подобно на ковача и дърводелеца, те трябва да се опитват да променят само онова, което познават. Трупайки знания, един магус трупа и мощ. Поради това той трябва да се стреми към цялостно познание за околния свят. Дървото е толкова силно, колкото силни са корените му, а познанието е коренът на силата.
— Не ми казвай — Ювенс, „Принципи на изкуството“? — попита Логън.
— Уводните редове — каза Баяз.
— Извинявай, че ще го кажа, но аз съм на този свят повече от трийсет години и не мога да кажа, че разбирам и дори едно нещо, което става в този свят. А да опознаеш света изцяло? Да разбереш всичко? Сериозна задача.
— Непосилна, бих казал — засмя се магьосникът. — Един живот не стига, за да опознаеш изцяло и да вникнеш напълно в същността на едно стръкче трева, а освен това светът непрекъснато се променя. Ето защо, ние специализираме.
— Е, ти какво си избрал?