— Огън — каза Баяз, усмихнат и загледан в пламъците, чиито светлини танцуваха по голото му теме. — Огън, и сила, и воля. Но дори в моята област, и след дълги години обучение, аз си оставам ученик. Колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. Но самата борба за знания си заслужава. Все пак познанието е коренът на силата.
— Значи с достатъчно знания, вие, магусите можете всичко?
Баяз сбърчи чело.
— Има ограничения, има и правила.
— Като Първия закон? — Учител и ученик едновременно вдигнаха очи към Логън. — Забранено е да говориш с дяволите, прав ли съм?
Кай зяпна от учудване, очевидно не помнеше трескавите си брътвежи. Баяз леко присви очи и в тях се появи нотка на подозрение.
— Ами да, прав си — каза Първият магус. — Забранено е да се докосваш до Другата страна. Първият закон важи за всички, без изключение. А също и Вторият.
— Който гласи?
— Забранено е да ядеш човешка плът.
Логън се ококори.
— Със странни неща се занимавате вие, магьосниците.
— Не е за вярване — усмихна се Баяз. После се обърна към чирака си с разкривен кафяв корен в ръка. — А сега, господарю Кай, дали ще бъдеш така добър да назовеш това?
Логън едва сдържа усмивката си. Знаеше отговора на този въпрос.
— Хайде, давай, господарю Кай, нямаме цяла нощ на разположение.
Логън не издържаше повече да гледа страданието на чирака. Наведе се към него и се престори, че разбърква огъня с пръчка. Покашля се, за да прикрие думите.
— Гарванов крак — прошепна насред кашлянето.
Баяз седеше достатъчно далеч, а и дърветата шумяха от вятъра. Нямаше как магьосникът да го е чул.
Кай също добре си изигра ролята. Сбърчил чело, продължи да се взира напрегнато в корена.
— Смея да твърдя — каза той, — че това е гарванов крак.
Баяз повдигна учудено вежди.
— Ами да, точно това е. Браво, Малакус. А ще ми кажеш ли за какво се използва?
— Рани — изкашля се отново Логън, сложил ръката на устата и зареял небрежно поглед в храсталака. Може и да не разбираше от растения, но ставаше ли дума за рани, имаше огромен опит.
— Мисля, че помага за зарастването на рани — каза спокойно Кай.
— Отлично, господарю Кай. Гарванов крак е верният отговор. И да, помага при рани. Радвам се, че имаме някакъв напредък. Но, от друга страна, изборът ти на думи леко ме озадачава. Коренът е известен като гарванов крак само на север от планините. Аз със сигурност не съм те учил на това име. Чудя се, кого познаваш от тази част на света? — Баяз погледна към Логън. — Мислил ли си някога за кариера в магическото изкуство, Деветопръсти господарю? — Погледът му се върна към Кай. — Май ми се освобождава място за чирак.
— Съжалявам, господарю Баяз. — Главата на Кай клюмна.
— И така е редно. Може да измиеш съдовете, тогава. Тази задача май е по-подходяща за възможностите ти.
Кай неохотно се изхлузи от одеялото си и събра мръсните паници. После, влачейки крака, тръгна през храсталака, за да ги измие на потока. Баяз се наведе към тенджерата на огъня и сложи някакви сушени листа във врящата вода. Блещукащата светлина на пламъка огря лицето му от под брадата, докато парата обгърна голата му глава. Сега вече приличаше на магьосник.
— Какво е това? — попита Логън и се пресегна за лулата си. — Някакво заклинание? Отвара? Някое истинско проявление на Върховното изкуство?
— Чай.
— А?
— Листа от специално растение, сварени във вода. Истински деликатес в Гуркул. — Наля от отварата в една чаша. — Искаш ли да опиташ?
Логън предпазливо подуши чашата.
— Смърди на крака.
— Ти си знаеш. — Магьосникът поклати глава и се облегна назад. Обви с две ръце димящата чаша. — Но пропускаш един от най-прекрасните природни дарове. — Сръбна от напитката и премлясна доволно с уста. — Успокояващ за ума и ободряващ тялото. Малко са болежките, които една хубава чаша чай не може да пребори.
— Какво ще кажеш за секира в главата? — попита Логън и натъпка парче дървесна гъба в лулата си.
— Е, това е една от тях — с усмивка призна Баяз. — Я ми кажи, Деветопръсти господарю, откъде цялата тази омраза между теб и Бетод. Нали се би за него в толкова много битки? Защо се ненавиждате така?
Логън не отговори веднага. Продължи да пуши. Бавно издиша дима.
— Има причини — отвърна сковано той. Раните от миналото не бяха заздравели и не искаше който и де било да ги зачопля точно сега.
— А, причини — каза Баяз и сведе поглед към чая си. — Ами, твоите причини. Този раздор не засяга ли и в двете посоки?
— Сигурно.
— Но ти си склонен да изчакаш?
— Налага се.
— Хм. Доста търпелив си за северняк.
Логън се замисли за Бетод и двамата му гнусни синове, за всичките свестни мъже, които бяха убили, за да задоволят амбициите си. Замисли се за шанка, семейството си и руините на селото му край морето. Спомни си всичките си мъртви другари. Пое дълбоко въздух през стиснатите си зъби и зарея поглед в пламъците.