— Аха. Затова го следвахме. Но това не му помогна. Страховития го прекърши. Зле го смачка, отнесе се с него като с куче. Остави го жив, ако това, на което приличаше, можеше да се нарече жив, за да служи за пример. Не изкара дълго така. Повечето коленичиха веднага, на място, онези, които имаха жени и деца, за които да мислят. Какъв смисъл да отлагаш. Някои все още са в планините, отказват да преклонят глава пред Бетод. Оня, лудия лунопоклонник, Крамок-и-Файл и неговите планинци, също и неколцина други. Но не са много. И Бетод има планове за тях. — Черното стъпало протегна една мазолеста ръка. — Хайде, Деветопръсти, дай меча. С лявата ръка, много, много бавно и без номера, ако обичаш. За всички ни ще е по-добре.
Това било значи. Времето му изтече. Логън обгърна с три пръста дръжката на меча и хладната стомана се притисна в дланта му. Копието на едрия се приближи повече. Високият се поотпусна, уверен, че вече са ги спипали на тясно. Копието му сега сочеше нагоре в небето. Желанието да погледне през рамо бе почти неустоимо, но Логън си наложи да гледа право напред.
— Винаги съм те уважавал, Деветопръсти, въпреки че стояхме на различни страни. Нямам кавга с теб. Но Бетод иска мъст, опиянява се от нея, а аз се заклех да му служа. — Черното стъпало го погледна тъжно в очите. — Съжалявам, че трябваше да съм аз. Наистина съжалявам.
— Аз също — промърмори Логън. И бавно изтегли меча от ножницата. — Съжалявам, че си ти. Наистина съжалявам.
Ръката му се стрелна напред и топката на дръжката на меча се заби в устата на Черното стъпало. Възрастният воин гракна сподавено, когато матовият метал се сблъска със зъбите му и се прекатури назад от седлото. Секирата излетя настрани от ръката му и издрънча на пътя. Логън сграбчи копието на едрия, точно под острието.
— Тръгвай! — извика той на Кай, но чиракът само се втренчи в него и не помръдна от място. Безвратият дръпна силно копието си и Логън едва се задържа на седлото. После се изправи в стремената и вдигна меча високо над главата си. Очите на безвратия се изпълниха с ужас и той инстинктивно пусна копието с една ръка и я вдигна да се предпази. Логън замахна с всичка сила.
Мечът беше шокиращо остър. Стоманата отсече ръката точно под лакътя и се вкопа в рамото на едрия мъж. Премина през кожите, ризницата и стигна до средата на торса, почти до корема. Бликналата като фонтан кръв оплиска пътя, коня и лицето на Логън. Животното беше обучено за езда, не за битки, рязко се дръпна назад, завъртя се и започна панически да се мята и да рита във всички посоки. Единственото, което Логън успяваше да направи, бе да се държи на седлото. С периферното си зрение видя как Баяз шляпна хълбока на коня на Кай и той полетя напред. Чиракът заподскача на седлото на галопиращото животно, но продължи да стиска юздата на товарния кон до него.
После всичко се завъртя в една вихрушка от скачащо и пръхтящо животно, удари и стържене на метал, викове и ругатни. Битка. Позната обстановка, но познатото в този случай не носеше успокоение. Логън се вкопчи в юздите с дясната си ръка, докато конят му хвърляше къчове и яростно тъпчеше наоколо. Размахваше бясно меча над главата си, не толкова в опит да нарани враговете си, колкото да ги уплаши. Очакваше във всеки един момент да усети удара и болката от пронизващо го в гърба копие, а миг по-късно, земята шеметно да се надигне и да го удари в лицето.
Логън видя Кай и Баяз да се отдалечават в галоп по пътя, с високия воин по петите им. Сега копието му беше здраво стиснато под мишница. Видя и Черното стъпало да се надига от земята с окървавено лице и да скача към секирата си. Двамата ездачи, които им бяха излезли в гръб, също се бореха да укротят конете си. Размахваха копията си в ръце. Тялото на този, който току-що бе убил, се свлече полуразполовено настрана от седлото и тупна на пътя. Кръвта му шуртеше и попиваше в калта.
Логън изкряска, когато върха на едно от копията задра плешката му и го блъсна напред достатъчно силно, за да се прехвърли през главата на коня. В следващия момент осъзна, че е с лице към земята, но е жив и стиска здраво врата на коня. Заби пети в хълбоците на животното и то препусна напред, като запрати буци кал с копитата си в лицата на мъжете отзад. Докато прехвърляше меча в дясната си ръка, насмалко не изпусна юздите и не падна на пътя. Раздвижи рамото си, раната не изглеждаше много зле — все още можеше да движи ръката.
— Още съм жив. Още съм жив.
Пътят летеше под Логън, вятърът насълзяваше очите му. Започна да настига високия — конят му се хлъзгаше в калта, парцалите на копитата му го забавяха. Логън стисна с всичка сила дръжката на меча и изнесе ръката си зад гърба. Главата на ездача отпред се извърна рязко, но твърде късно. Разнесе се глух удар на метал в метал, когато острието се стовари върху шлема му. Мечът остави дълбока вдлъбнатина и запрати човека на земята. Единият крак на високия остана закачен в стремето и главата му отскочи от пръстта. После кракът се освободи и високият се затъркаля назад по пътя, заразмятал ръце и крака. Останалият без ездач кон продължи да галопира. Очите му се извъртяха към Логън, докато го задминаваше.