Заповедта така и не дойде. Нямаше команда, странно заклинание, нито пък някакви мистични движения с ръце. Въздухът около раменете на Баяз затрептя като маранята в горещ ден и Логън усети как стомахът му се обръща.
В следващия момент дърветата наоколо бяха погълнати от стена изпепеляващи и ослепително бели пламъци. Стволовете им експлодираха, клоните се прекършиха с оглушителен пукот и от вътрешността им плъзнаха езиците на бляскави огньове и облаци нагорещена пара. Една горяща стрела политна нагоре и изсвистя над главата на Логън. В следващия миг стрелците изчезнаха, изпепелени в огнената пещ.
Логън се задави, не можеше да си поеме въздух. Отстъпи назад ужасен, с вдигнати пред лицето си ръце, за да се предпази от страшната горещина. Барикадата бълваше огромни пламъци и ярки искри, а двамата войници, които бяха стояли пред нея, сега се гърчеха и търкаляха по земята, погълнати от гладните огньове. Оглушителният рев на пожара погълна писъците им.
Обезумелите от страх коне се мятаха, подскачаха и пръхтяха. За втори път този ден Черното стъпало бе хвърлен на земята, горящата му секира полетя настрани. Конят му се спъна и се стовари върху него. Единият от другите ездачи извади още по-лош късмет — беше хвърлен от коня си право в стената от огън отстрани на пътя. Отчаяният му вик бързо заглъхна. Вторият обаче остана на седлото. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, носеше ръкавици и успяваше като по чудо да държи горящата дръжка на копието си. Откъде намери присъствие на духа да нападне, при положение че всичко около него гореше, Логън никога нямаше да разбере. Странни неща ставаха по време на битка. Войникът избра Кай за цел на атака си. Насочи към гърдите му горящото си копие и препусна с ръмжене напред. Обезумелият чирак стоеше безпомощно като закован. Логън се втурна към него, като пътьом сграбчи меча си от земята. Изблъска го настрана и го запрати да се търкаля на земята, обгърнал с ръце глава, после посече краката на връхлитащия го кон.
Оръжието бе избито от ръката му и полетя настрани, едно копито го блъсна в раненото рамо и го тръшна в калта. Въздухът излезе от гърдите му и обгърнатият в пламъци свят шеметно се завъртя. Въпреки всичко намесата му даде резултат. Няколко крачки по-надолу по пътя посечените крака на коня поддадоха и животното се спъна. Залитна безпомощно напред, прекатури се през глава и мощно се стовари на земята. Кон и ездач изчезнаха едновременно в пламъците.
Логън затърси с очи меча си. Изпепелена шума се носеше по земята и искрите й жилнаха ръцете и лицето му. Жегата се стовари отгоре му, изсуши мигновено потта по кожата. Откри окървавената дръжка на меча и ожулените му пръсти се обвиха около нея. Логън се изправи несигурно. Клатушкайки се наоколо, започна да крещи предизвикателно, но не бе останал никой, с когото да се бие. Тогава огньовете изчезнаха така внезапно, както се бяха появили, и оставиха Логън, кашлящ и заслепен, насред виещите се кълбета дим.
Настъпилата след рева на пожара тишина изглеждаше още по-пълна, а лекият бриз направо леденостуден. В широк кръг около тях нямаше нищо друго освен пепел и овъглени стърчащи пънове, сякаш дърветата бяха горели с часове. Барикадата представляваше купчина сива пепел и черни въглени. Пред нея лежаха два, почти неразличими като хора, трупа. Бяха изгорели до кокал. Почернелите остриета на копията им се търкаляха на пътя, а дръжките им бяха изчезнали. От стрелците нямаше и следа. Бяха станали на сажди и отнесени от вятъра. Кай лежеше неподвижно по очи, покрил главата си ръце, а зад него — конят на Черното стъпало. Лежеше на една страна и единият му крак все още леко потръпваше.
— Ами това е — каза Баяз и приглушеният звук от думите му накара Логън да подскочи. Някак бе решил, че в настъпилата тишина не се очаква появата на какъвто и да е шум. Магьосникът прехвърли крак през седлото и се свлече от коня. Животното остана на място, спокойно и кротко. През цялото време този кон не бе помръднал и сантиметър.
— Ето така, господарю Кай, виждаш ли какво можеш да постигнеш с правилни познания за растенията?
Баяз звучеше спокойно, но ръцете му трепереха. Силно, при това. Изглеждаше изтощен, болен и стар, като човек, теглил каруца в продължение на мили разстояние. Логън го погледна и леко се олюля напред-назад, мечът висеше безсилно в ръката му.
— Това, значи, е Изкуството? — Гласът му прозвуча тихо, глъхнеше.
— Един вид, да. — Баяз изтри потта от лицето си. — Твърде нерафинирано. Но пък — той побутна едно от овъглените тела с върха на ботуша си — финесът е напълно излишен при северняците. — Направи гримаса и разтри хлътналите си очи, после огледа пътя. — Къде изчезнаха проклетите ни коне?