На Феро й омръзна да слуша. Нека само дойдат, ядачът също. Тя няма да умре в клетка. Ако се наложи, сама ще си пререже гърлото. Навъсена, обърна гръб на Юлвей и продължи яростно да копае последния гроб. Скоро беше достатъчно дълбок.
Достатъчно дълбок за отрепката, която щеше да гние в него.
Обърна се и видя Юлвей да коленичи до умиращия войник и да му дава вода от меха си.
— Мамка му! — извика тя и енергично се запъти към него. Пръстите й стискаха дръжката на лопатата. Когато приближи, възрастният мъж се изправи.
— Милост… — изграчи войникът с протегната напред ръка.
— Сега ще ти дам една милост! — Острието на лопатата се вкопа надълбоко в черепа на войника. Тялото му за кратко потрепери, после застина неподвижно. Феро се обърна с победоносно изражение към Юлвей. Той я погледна натъжен. Имаше нещо в погледа му. Съжаление, може би.
— Какво искаш, Феро Малджин?
— Какво?
— Защо правиш това? — Юлвей посочи към мъртвия войник. — Какво искаш?
— Мъст. — Думата излетя като изплюта от устата й.
— От всички? От целия народ на Гуркул? От всеки мъж, жена и дете?
— До един!
Юлвей огледа труповете.
— Сигурно тогава много се гордееш с днешната си работа.
— Да — усмихна се насила Феро. Истината бе, че не бе щастлива. Не помнеше какво е да изпитваш щастие. Усмивката й бе странна, непозната, изкривена на една страна.
— Единствено за отмъщение ли мислиш, от сутрин до вечер, това ли е всичко, което желаеш?
— Да!
— Да ги нараняваш? Убиваш? Да ги премахваш?
— Да!
— И не искаш нищо за себе си?
Последва пауза.
— Какво? — попита Феро.
— За себе си. Какво искаш ти, Феро?
Тя изгледа подозрително възрастния мъж, но не отговори. Юлвей поклати натъжено глава.
— Струва ми се, Феро Малджин, че и сега си точно толкова роб, колкото винаги си била и винаги ще бъдеш. — Той седна със скръстени крака на една скала.
Объркана, тя го гледа известно време. После гневът й се върна, горещ, врящ и успокоителен.
— Щом си дошъл да помагаш, помогни ми да ги погреба! — Тя посочи към трите окървавени трупа до гробовете.
— О, не. Това е твоя работа.
Феро му обърна гръб и като не спираше да ругае под носа си, тръгна към някогашните си спътници. Хвана тялото на Шебед под мишниците и започна да го влачи към първия гроб. Петите му оставиха две плитки бразди в прахта. Стигна до дупката и го изтърколи в нея. Следващият бе Алугай. Струя суха земя се посипа върху му, когато спря на дъното на отредения за него гроб.
Тя се обърна към тялото на Назар. Беше посечен от меч през лицето и Феро реши, че това е един вид подобрение на външния му вид.
— Този изглежда свестен — каза Юлвей.
— Назар ли? — Феро се изсмя, привидно развеселена. — Изнасилвач, крадец и страхливец. — Тя се изхрачи и заплю мъртвото лице. Храчката й плисна тихо по челото на мъртвия. — И тримата бяха пълни говна, но този тук беше най-лошият. — Тя огледа трите гроба.
— В интересна компания се движиш.
— Когато те гонят, не можеш да си позволиш лукса да си придирчив относно спътниците си. — Феро погледна още веднъж мъртвото лице на Назар. — Вземаш каквото ти се предлага.
— Щом не ги харесваш, защо не ги оставиш на лешоядите, като останалите? — Юлвей описа с ръка дъга към труповете на войниците по земята.
— Трябва да погребеш своите. — Феро ритна тялото на Назар, то се претърколи и падна по лице в гроба. — Така е открай време.
Тя взе лопатата и започна да трупа камениста земя върху гърба на мъртвия. Работеше мълчаливо. Потта изби по лицето й, после започна да се стича и да капе по земята. Юлвей наблюдаваше запълването на трите дупки. Още три купчини пръст в пустошта. Феро захвърли настрана лопатата, тя отскочи от един от труповете на войниците и издрънча в камъните. Рой недоволни мухи се вдигнаха като черен облак около тялото, после се върнаха обратно на него.
Тя взе лъка и стрелите си и ги преметна през рамо. Претегли в ръка меха с вода и също го метна през рамо. После взе да претърсва телата на мъртвите войници. Един от тях изглежда бе водачът им, имаше красива, извита сабя. Не бе успял да я извади, преди стрелата да прониже врата му. Сега Феро я измъкна и я пробва с няколко замаха във въздуха. Беше много добро оръжие: добре наточено и балансирано, дълго и смъртоносно острие. Слънцето проблесна в гладкия метал на гарда пред дръжката. В комплект с нея, мъртвият имаше и извита кама. Феро взе и двете и ги пъхна в колана си.