— Без вас трупата на лорд Уестфийлд би се разпаднала.
— Съмнявам се в това, Уил — каза Никълъс нехайно.
— Много хора зависят от вас.
— А още повече хора пък ме наричат глупак, задето съм се нагърбил с такъв товар.
— Поискайте повече пари! Един добър работник струва скъпо.
— Аз съм си напълно доволен от заплатата си.
— Само се правите на скромен — подразни го актьорът.
— Боя се, че точно вие не би трябвало да казвате това!
Уил Фаулър избухна в такъв гръмък смях, че минувачите наоколо подскочиха. Той плесна приятеля си по гърба и се обърна ухилен към него:
— Опитах се да скрия талантите под крината, както казва библията — поясни той. — Ама не можех да намеря такава голяма крина!
— Вие сте роден артист, Уил. Не можете без публиката.
— Аплодисментите са и храна, и напитка за мене. Бих пукнал от глад, ако бях втори Никлас Брейсуел, дето се крие в сянка. Публиката трябва да знае, че съм добър актьор и затова им го казвам колкото е възможно по-често и колкото е възможно по-гръмко. Защо да скривам своята неповторимост?
— Да, защо наистина?
Никълъс получи нов удар по гърба.
Стигнаха до моста. Едва си пробиваха път, тъй като тук движението се задръстваше в теснината. Струпаните нагъсто къщи и магазини по Лондонския мост продължаваха, все така една до друга, и надолу, по главната улица на града. Между сградите не оставаше и няколко метра свободен проход. Тежка каруца пълзеше едва-едва сред гъмжилото. Никълъс едва успя да издърпа направо изпод колелата едно хлапе и получи в замяна бледа усмивка на благодарност.
— Ето, виждате ли? Вие просто не можете да се сдържите да не помагате на другите.
— Колелетата щяха да го размажат — каза Никълъс сериозно. — Прегазените станаха вече толкова много. Радвам се, че успях да спася поне една от жертвите.
— Една от жертвите?! Та вие спасявате по дузина всеки ден.
— Мислите ли?
— Разбира се — потвърди разпалено Фаулър. — И това са не само невнимателни хлапета по Лондонския мост. Колко пъти сте измъквали нашите стажанти изпод колелата на някой шопар с овча муцуна като Барнаби Гил? Тая опашка, дето я носи между краката си, причинява много по-тежки травми и от най-тежката каруца. Нали вие отървахте Дик Хънидю и другите да не ги прегази тази чума? Колко пъти сте спасявали трупата на Уестфийлд. Да не говорим, че и мене спасихте.
— От мастър Гил ли? — подразни ги Никълъс.
— Какво-о! — ревна Фаулър по-скоро добродушно, отколкото гневно. — Само да се опита да насочи към мене своето оръжие! Ще му го резна като пръчка и така ще го халосам, че ще му пукна изкуфялата тиква. Ще го накарам да ми потанцува като марионетка, кълна се.
— Тогава вече дори и аз не ще мога да ви спася, Уил.
Те слязоха от моста, навлязоха в Саутуорк и свиха надясно по крайбрежието. Край тях шумеше Темза — буйна и бързотечна. Фаулър бе поканил Никълъс в някаква кръчма, където щяха да се срещнат с един приятел на Уил. От начина, по който Уил го бе поканил, Никълъс разбра, че Фаулър сигурно ще иска някаква услуга от него. А и не бе много трудно да се досети за какво ще стане дума.
— Как се казва вашият приятел, Уил?
— Семюъл Ръф. Много свястно момче, такива не се срещат на всяка крачка.
— Откога не сте се виждали?
— О, много време мина. Годините вече минават все по-бързо! — Той въздъхна. — Но към мене те бяха по-милостиви, отколкото към Семюъл.
— Той знае ли, че ще бъда и аз?
— Не още.
— Не бих искал да се натрапвам на двама стари приятели.
— Какво ти натрапване! Вие идвате, за да помогнете, Никълъс.
— И в какво по-точно?
— Ще намерите някаква възможност. Вие винаги намирате изход.
Те продължиха да крачат забързано в тъмнината.
Въпреки че „Надежда и котва“ бе недалеч от собственото му жилище, тази страноприемница не спадаше към заведенията, които Никълъс посещаваше. Къщата имаше твърде съмнителна слава, тук се навъртаха разни скитници, разбойници по пътищата, джебчии от всякакъв вид, мошеници, картоиграчи и каква ли не долна паплач. Вонливи лоени свещи осветяваха кръчмата едва-едва. В тясното помещение бяха наблъскани няколко грубо сковани маси и пейки, скамейки с висока облегалка и няколко трикраки столчета. Пръстените стени бяха покрити с мръсотия, рогозките по каменния под бяха раздърпани и гнили. В единия ъгъл дръгливо куче душеше за плъхове.