Но бе закъснял.
— Дръпнете се от пътя ми, сър!
— Дръжте си езика!
— Не, държа да ви фрасна по главата!
— Я изчезвай, да не пукна аз твоята!
— Разкарай се!
— Ела ми да те видя!
Уил Фаулър бе нападнат от висок, груб мъж с червена брада, извадил вече меча си. Актьорът скочи встрани от скамейката и също изтегли своя меч. Не се видя как масите бяха набързо избутани настрани. Двамата мъже се дебнеха приведени, впили зъл поглед един в друг. Преди Ник да направи и крачка, помежду им се хвърли Семюъл Ръф.
— Приберете меча, Уил! — извика той.
— Отдръпнете се, Семюъл!
— Оставете тази свада!
— Сега ще му пусна малко кръвчица!
Ръф се хвърли и невъоръжен, застана безстрашно пред приятеля си, за да го предпази с тялото си.
— Дайте да оправим работата на кана ейл, сър!
— Няма да стане.
— Хайде, не се бийте, елате да пийнем! — подкани повторно Ръф.
Непознатият не го чуваше. Издебна, когато противникът му отклони за миг вниманието си и го използва. Със светкавичен удар той мушна меча си изпод мишницата на Ръф и го заби в корема на Фаулър. Боят свърши.
— Уил! — изкрещя Никълъс и се втурна напред.
— Ще го… ще го убия!… — промълви Фаулър задъхано.
Той изпусна меча си, направи, олюлявайки се, няколко крачки и рухна на пода. Никълъс коленичи и ужасен го вдигна на ръце. Кръчмарката се разкрещя, картоиграчите се надигнаха обезпокоени, старият моряк се втрещи и млъкна. Само кучето се разлая неистово. В общото объркване непознатият убиец хукна към вратата и изчезна из уличката.
Всички се струпаха около ранения.
— Дръпнете се! — заповяда Никълъс. — Дайте му въздух!
— Какво стана? — запита Фаулър унесено.
— Аз съм виновен! — извика Ръф, зашеметен от мъка, и се отпусна на колене до ранения. — Опитах се да го спра, а той ви прободе изпод ръката ми.
— Проклет да е! — изпъшка Фаулър.
Стопанката си проби път през тълпата, да види този ужас. Сбиванията не бяха рядкост тук, но обикновено хората не се нахвърляха с мечове един срещу друг. Всичко се разминаваше по живо-по здраво, не се случваше да видиш човек, проснат в собствената си кръв…
— Водете го на доктор! — изплака тя.
— Не бива да го местим! — възпря ги Никълъс и се опита да спре бликащата кръв. — Извикайте лекаря тук! Кажете му да побърза!
Кръчмарката изпрати момчето си и го закле да тича. Никълъс държеше приятеля си разтреперан. Не можеше да повярва! Уил Фаулър, този силен, енергичен човек, си отиваше в ръцете му, кръвта му изтичаше в една мизерна кръчма на Банксайд! Такава нелепа случайност!
— Кой беше… — човекът — прошепна Фаулър.
— Не се насилвайте сега, Уил! — възпря го Никълъс.
— Искам да зная — изпъшка Уил Фаулър с последен проблясък на сила. — Кой беше този човек?
Никой не можеше да отговори.
Болка и гняв връхлетяха Никълъс. Мисълта за приближаващия край на Уил Фаулър го накара да осъзнае колко важна е била за него тази дружба. Добросърдечието, искрящият темперамент на актьора Уил Фаулър щяха да му липсват…
Никълъс притисна тялото на ранения към себе си, като че можеше да го защити от смъртта. Но всичко беше напразно. Той си отиваше.
Семюъл Ръф избухна в плач, съсипан от мисълта, че той е виновен за всичко. Шепнеше трескаво молби за прошка на човека, прострян в нозете им. Никълъс видя ужаса в очите му, но видя и кръвта, стичаща се в ръкава му — значи и Самюл беше ранен. Острието бе порязало ръката му, преди да се забие във Фаулър.
Умиращият отново събра сили:
— Ник…
— Тук съм, Уил.
— Намери го… Моля те… намери престъпника!
В пристъп на силна болка той се хвана за корема, след това цялото му тяло се отпусна. От гърлото му се чу последно изхъркване. Уил Фаулър вече нямаше нужда от лекар.
Семюъл Ръф скри лице в ръцете си. Никълъс усети, че и в неговите очи напират сълзи, но болката му бе примесена с хладен гняв. Един скъп приятел бе прободен от подъл убиец. В миг бе прекършен един пълнокръвен живот…
Уил Фаулър го бе помолил да открие убиеца и Никълъс прие тази повеля с желязна решимост.
— Ще го намеря, Уил! — обеща той.
3
Банксайд не се състоеше само от бордеи, игрални свърталища и вертепи, съмнителни страноприемници. Тъй като бе извън управляваната от магистратите зона на града, този квартал на Саутуорк, южния бряг на Темза, си имаше и свои собствени места за бой с петли, свои бирарии и дори арени за борба с бикове. Но имаше и магазини, работилници и прилични квартали. От корабостроителниците и доковете се откриваше великолепен изглед отвъд реката, към Сейнт Пол и града.