— Няма друг ъгъл! В случая е важно как аз виждам нещата.
Лорънс Файърторн хукна отново из стаята, мятайки се като тигър в клетка. В съседната стая, където живееха стажантите, избухна младежки смях и той се нахвърли върху стената с гневни юмруци, за да ги накара да млъкнат. Когато жена му изпрати да известят, че закуската е готова, само се озъби и прислужникът примря от ужас. Не след дълго обаче Файърторн се поуспокои и дойде на себе си.
— Има опит, казвате?
— Дългогодишен, и то в добри трупи. Бил е и в трупата на Лестър.
— Ще може ли да наизусти текста?
— Паметта му била отлична.
— Да не е някой кавгаджия? Някой като Уил…
— Не, сър. Той е мирен човек.
— И как така този господин Великолепни е без работа?
— Не зная.
— Положително е направил нещо.
— Не ми е известно. Уил бе готов да сложи ръка в огъня за него.
— Къде е играл последно?
— В трупата на Банбари.
— В трупата на Банбари?!
Файърторн възкликна така, че се чу из цялата къща. Целият му интерес към Семюъл Ръф се изпари моментално. Дук Банбари и лорд Уестфийлд бяха отявлени врагове, които не пропускаха възможност да си навредят един на друг. Театралните им трупи бяха главното оръжие в тази борба, която и двамата водеха с префинена омраза. Трупата на Банбари имаше известно предимство в битките досега, но междувременно хората на лорд Уестфийлд успяха да ги надвият. В непостоянния свят на лондонския театър Лорънс Файърторн и неговата трупа бяха излезли с едни гърди напред и той нямаше намерение да позволи на някой да им отнеме това предимство.
— Поне се срещнете с него! — настоя Никълъс.
— Той не е човек за нас.
— Не е негова грешка, че е трябвало да иде при Банбари. Бил е принуден.
— Аз няма да го ангажирам, Никълъс! И дума не може да става.
— Тогава трябва да побързаме да откажем представлението.
— Чакайте! Не искам да прибързваме.
— Останалите ще бъдат шокирани от вашето решение.
— То още не е взето.
— Дайте шанс на Семюъл — прошепна Никълъс. — Това е неговият звезден час.
— Като си помисля от какво котило идва…
— А знаете ли защо е напуснал трупата на Банбари?
— Не зная и не искам да зная!
— Значи не искате да чуете в какво се е провинил?
— Забравете го!
— Изказал се е хвалебствено за вас.
Последва пауза, достатъчно продължителна, за да се появи искрица от интерес. Никълъс раздуха тази искрица със залп от подробности.
— Джайлс Рандолф протестирал срещу думите на Ръф.
— Рандолф е аматьор.
— О, да, аматьор е егоцентрик. На него не му стига да бъде главен актьор на трупата. Само търси да го хвалят и да му се подмазват, да го ласкаят, за да поддържа доброто си настроение. А Семюъл не пожелал да участва в тази комедия. Играели „Сципион Африкански“…
— Отвратителна пиеса! — обади се най-сетне Файърторн презрително. — Само отегчителни приказки и ялова поезия. Не бих си цапал ръцете с нея.
— Да Джайлс Рандолф имал главната роля. В една от сцените Семюъл изпълнявал ролята на един от трибуналите… Тогава те двамата… — Никълъс рязко млъкна и сви рамене. — Няма значение. Вие не желаете да слушате.
— Нищо, нищо, продължавайте.
— Е, може и да са само приказки…
— Добре де, какво станало по-нататък?
Лорънс Файърторн искаше да узнае всичко. Той и Джайлс Рандолф бяха люти съперници — талантливи актьори, които се хвърляха в единоборство, щом намереха сцена за това. Всяка лоша дума за Рандолф капваше като мед в душата на Лорънс Файърторн. Сега вече любопитството му бе станало неутолимо.
— Но говорете, сър! Трябвало да изиграят заедно някаква сцена, така ли?
— Да, много важна сцена.
— И?
Никълъс бе работил достатъчно дълго с артисти и беше усвоил добре някои от техните трикове. Той се поколеба още няколко секунди, за да увеличи напрежението, и чак тогава продължи:
— Семюъл изиграл ролята си великолепно, а Рандолф започнал да се оплаква, че онзи го засенчва. Как може с второстепенна роля да се прави на по-важен от главния герой… „Взимаш ми вятъра“, така казал.
— Охо! Взимаш ми вятъра, така ли?
— Семюъл е честен човек. Не лъже.
— Точно, точно така! А този Рандолф е бръщолевещ идиот!
— Да, и видите ли, Семюъл му казал, че щом се мисли за велик, трябва да се заобикаля само с бездарници, та да изглежда още по-велик.
— Ами за мене? — прекъсна го Файърторн, сега вече искрено заинтригуван. — Какво е казал за мене?
— Семюъл ви посочил като пример, сър. Казал, че вие бихте блестели във всяка трупа. Защото, така му казал, колкото по-добри са артистите около вас, толкова по-ярко светите вие, това само окриляло вашето изкуство.