Още малко вино успя да помогне на Файърторн да позабрави обвиненията и обидите на съпругата си. Комичното в случая бе, че досега между него и лейди Розамунд Варли не се бе случило абсолютно нищичко, само дето си бяха разменяли погледи в театъра. Актьорът бе изправен да отговаря за грях, който не бе сторил, но — според отровния език на Марджъри — бил готов да стори при първата отворила му се възможност.
— Много ми се иска да напишете няколко стихчета за мене, Едмънд.
— Стихчета?
— Десетина реда или нещо такова, да речем един сонет.
— До жена ви? — подразни го Худ.
— Мене ако питате, можете да напишете надгробно слово за проклетата фурия.
Поръчаха яденето. Файърторн бе готов вече да започнат разговор по пиесата. Значи жена му бе причина за черното му настроение… Худ изпита безкрайно облекчение. Реши да хване бика за рогата.
— Прочетохте ли пиесата, Лоръс?
— Толкова, колкото беше необходимо — излая събеседникът му.
— О!
— Само няколко сцени, сър. Не можах повече.
— И не ви хареса? — Худ ставаше все по-предпазлив.
— Смятам, че това е най-некадърната и жалка пиеса, написана някога! Скучна, плитка и обстоятелствена, без капчица хумор или поезия. Казвам ви, Едмънд, ако имах под ръка запалена свещ, щях да я изгоря.
— Аз мислех, че все пак има няколко действително сполучливи места…
— Навярно съм ги пропуснал. Едно е да описваш победата над Армадата, съвсем друго е да преминеш през иглените уши на цензурата. Тази пиеса би провалила всекиго! Няма да мине!
— Но наистина ли е толкова лоша?! — попита съсипаният автор.
— Какво можете да очаквате от един префърцунен драскач като Бартолъмю!
— Бартолъмю?
— На кого другиго ще му хрумне такова бездарно заглавие? „Победеният враг“! Самият той е враг, мене слушайте! Враг на всеки добър театър! Трябва да бъде унищожен! Как е имал куража да даде пиесата на Никълъс! Отвратително стихоплетство!
За втори път Едмънд Худ бе спасен. Марджъри Файрторн и Роджър Бартолъмю бяха поели върху себе си острието на атаката!… Но не би искал да подлага за трети път щастието си на изпитание. Сега вече ще чака. Търпението е неговата сила. Нека Файрторн да излее цялата си жлъч върху клетата глава на оксфордския възпитаник.
Сервираха яденето, хапнаха и тогава бе произнесена присъдата. Файърторн вдигна ръка, хванал вилицата си като скиптър и протърби с кралско благоволение:
— Великолепно сте се справили, Едмънд!
— Мис-лите ли? — заекна Худ.
— Несъмнено най-доброто, което сте написал досега.
— Това радва сърцето на човека, Лорънс.
— Динамично действие, забележителен език… Любовните сцени са направо божествени! Ако Никълъс успее да покаже на сцената приближаващи се и изчезващи нанякъде кораби, ще бъдем сензацията на цял Лондон.
Те се увлякоха в хвалебствия за предимствата на пиесата и не усетиха как мина цял час. Файърторн предложи някои промени, ала те бяха толкова незначителни, че Худ моментално се съгласи с него. Колко дълги дни и дваж по-дълги нощи бе проседял над ръкописа на „Глориана триумфант“, но похвалите, които се сипеха сега върху него, го възнаградиха за всички страдания.
— Има и още една дреболия…
Едмънд Худ наостри уши при този твърде добре познат израз. Дали няма пак да се преработва цялата пиеса? Но опасенията му се оказаха неоснователни.
— Глориана. Кой ще играе Глориана?
— Ами мислех да е Мартин Йоу…
— И аз мислех така, преди да я прочета.
— Мартин притежава необходимата зрялост за тази роля.
— Да, но се питам дали това е достатъчно, Едмънд. — Файърторн изпъшка театрално. — Вярно е, че той е най-възрастният ни стажант. Има вече опит… Но лицето му е някак костеливо, повече подхожда да играе възрастна жена…
— Глориана е към петдесетте — напомни Худ.
— Да, но така е във вашата пиеса. А не и когато се възкачва на английския престол! — Той се засмя добросърдечно. — Всички жени са еднакви, Едмънд. Опитват се да надхитрят времето. В сърцето си Елизабет е все още онази млада жена, каквато е била по времето на коронацията си.
— Какво искате да кажете, Лорънс?
— Мисля си, няма ли да е добре да променим възрастта й. Дайте да я подмладим с двадесет-тридесет години. Една невинна кралица-момиче, което притежава все още прелестта на младостта… Представяте ли си? Това ще направи ролята много по-привлекателна, а любовните й сцени с мене ще въздействат много по-убедително.
— Това е съображение, което може да бъде наистина в наша полза…