— Не разбирам защо се месите, сър! — изсъска той.
— Уговорили сме се с Хънидю.
— Вярно ли е, Дик?
— Да, аз точно…
— Аз пък мисля, че не е вярно! — Гил направи няколко крачки в кръг около Ръф. — И мисля още, че вие на дали сте държал някога рапира в ръцете си.
— Вие сте несправедлив в случая, мастър Гил.
— Охо — присмя се актьорът. — Значи сме крили талантите си. Не знаех, че сте майстор на фехтовката.
— Не, сър. Но съм въртял меч.
— Хайде да видим дали все още си спомняте нещо.
Появата на Ръф вбеси Гил. Сега щеше да му даде да се разбере! А и можеше да блесне пред хлапака. Гил пристъпи към масата, избра две учебни флорети и подаде на Ръф едната от двете дръжки, с форма на камбанка.
— Не е рапира, но ще свърши работа.
— Не искам да се бия с вас, мастър Гил.
— Боите се, значи.
— Не, сър. Но няма да е разумно.
— Кой търси разум в един дуел!
— Някой може да бъде ранен — обясни Ръф. — Дори и с предпазител флоретата може да наранява.
— О, как забравих! — подигра го Гил. — Вие вече имате достатъчно рани.
— Раната на ръката ми е превързана, сър. Не това е причината да не искам.
— И каква е тогава причината?
— Здравият разум.
— Здравият разум или здравият страх?
Този път успя да го засегне. Семюъл нямаше намерение да се дуелира с Гил, но тази обида не можеше да бъде отмината току-така. Той свали жакета си, подаде го на Ричард и взе едната от флоретите. Противникът му го наблюдаваше с мазна усмивка. Изведнъж на Семюъл му се прииска да унизи този неприятен развратник и да го постави на мястото му.
В залата бързо се стекоха всички членове на трупата. Бенжамин Крийч отправяше към Ръф окуражителни думи, но всеобщото мнение бе, че неговите шансове са минимални. Тримата по-възрастни стажанти бяха за Барънби Гил. Искаше им се да видят как приятелят на Дик Хънидю ще си тръгне с подвита опашка.
— Дайте му да разбере, мастър Гил! — подканяше Мартин Йоу.
— Басирам се на едно пени, че първото попадение ще е ваше — окуражи го и Стийвън Джуд. — Впрочем, нека са две пенита! Ти ще заложиш ли на твоя човек, Дик?
— Нямам пари, Стийвън.
— Ето. Ще имаш да ми даваш. Обзаложихме се! Барънби Гил взе леката тънка флорета и я размаха няколко пъти във въздуха, преди да заеме изходна позиция. Противникът му вече го очакваше. Ръф беше по-висок и по-едър, набит, но Гил беше по-бърз в краката.
— Давайте, Семюъл! — извикна той. — Я ми покажете сега яката си!…
Тримата стажанти се разкискаха, но Ричард трепереше от страх — неговият приятел действително бе в опасност. В пиесата за крал Ричард Лъвското сърце Гил имаше цяла сцена фехтовка и бе доказал, че е майстор. Момчето би бе глътнало езика. Когато видя, че в залата влиза и импресариото, малко се поокуражи, Никълъс сигурно щеше да ги спре да не се бият.
— Спрете ги, мастър Брейсуел! — примоли се Дик.
— Какво става тук? — запита Никълъс гръмко.
— Вие не се месете! — нареди Гил.
— Ама вие наистина ли се биете?!
— Дръпнете се, Ник! — каза Ръф. — Това е само игра. Преди Никълъс да успее да стори движение, боят продължи. Флоретите се докосваха в кратка вихрушка от удари, париране, контраудари… сетне започваха своето злокобно пърхане отново. Темпото определяше Барнаби Гил — атака след атака, не даваше на противника си да си поеме дъх. Коварен, зъл и пресметлив, той прилагаше всичките си изкусни трикове, търсейки одобрението на публиката. Ръф едва успяваше да се брани със своя арсенал от всичко на всичко осем заучени движения. Гил се въртеше около него — ту отляво, ту отдясно, ту от най-неочакван и просто невероятен ъгъл — сякаш някакъв пес свирепо нападаше тромав бик.
И все пак не успяваше да го улучи и да намери най-сетне покой. Ремиз, реприз, флаконада… Ръф все успяваше някак да го държи на разстояние. Гил учести още повече своите атаки, намери пролука и насочи острието си към лявото рамо на противника, ала Ръф реагира светкавично и избягна острието. Само предпазителят на върха на флоретата разкъса ръкава на ризата му — видя се превръзката.
— Попадение! — изкрещя Стефан. — Дължиш ми две пенита, Дик!
— Не беше удар — извика Ръф. — Само докосване.
— Ето, сега ще спечелиш баса си, Стийвън — изръмжа Гил.
Той завъртя ловко китката си, направи няколко заучени хватки и отново разкри незащитен достъп до противника си. Политна силно напред, като че се целеше в корема на Ръф и… Остана да гледа смаян как флоретата излетя от ръката му и просвистя във въздуха. Барнаби Гил се озова по гръб на земята, острието на противника му опираше в брадичкката му.