— Ще се закълнем дори.
— Да бе, винаги съм си мечтал да мога да бъде едновременно на две места.
— Сега вече ще си бил — обеща Йоу.
Те млъкнаха, когато доловиха леките стъпки на Ричард нагоре по стъпалата. Трябваше да почакат още малко.
Нищо неподозиращ, Ричард Хънидю влезе в таванската си стаичка. През прозореца струеше лунна светлина. Всяка вечер той неизменно дръпваше резето отвътре, за да се защити от проклетите им номера. Но сега, размекнат от блажена доверчивост, не го направи. Чувстваше се в безопасност.
Студеният нощен въздух го накара да потръпне. Побърза да свали дрехите си и да се пъхне в леглото. През малкото прозорче, точно над главата му, надничаше луната и рисуваше сложни плетеници от светлини и сенки по стената. Ричард успя да се задържи буден и да погледа тези причудливи шарки няколко минути, но скоро се унесе. Изведнъж се стресна. Нещо прошумоля в сламата на покрива. Той уплашен се взря в тъмнината. Нямаше да е първият плъх, пропълзял през прозорчето му…
Сепна се и седна в леглото — в последната секунда! В облак прах, паяжини и боклуци сякаш покривът се срути с трясък върху възглавницата му. Дик се задави от праха, нахлул в дробовете му, закашля се, вдигнал тревожно очи да види какво става.
Прозорчето се намираше в острата част на покрива — малка рамка от дебели греди задържаше сламата около него. Ричард си знаеше, че долната греда е разкована. Но сега и четирите се бяха стоварили върху леглото му. Вкаменен от ужас, той гледаше и не вярваше на очите си.
— Какво стана, момче!? Случи ли се нещо? Марджъри Файърторн тичаше по нощница нагоре по стълбата. Гласът й вървеше много преди нея самата.
— Тук ли си, Дик! Какво стана?
Само след няколко секунди тя се втурна със свещ в ръка в таванската стаичка. Изписка ужасена и бързо придърпа Ричард към себе си.
— Милостиви боже! Можеше да си мъртъв сега!… Мартин Йоу, Джон Талис и Стийвън Джуд дотичаха да видят какъв е този страхотен шум.
— Какво стана?
— Падна ли нещо?
— Добре ли си, Дик?
Тримата нахлуха в стайчето и замръзнаха. Цъкаха и се вайкаха, какъв ужас само!… И току поглеждаха Дик да видят дали не пострадал.
— Вие ли го направихте? — извърна се гневно към тях Марджъри.
— Не сме, господарке! — отвърна Йоу.
— Тя тази греда си беше пооткъртена… — добави Талис.
— Ще видим тази работа! — заплаши ги тя. — А сега трябва да намеря място за спане на това клето създание. Ела, Дик. Лошото мина.
Разтревожена, тя поведе момчето със себе си.
Щом излязоха, Мартин Йоу се наведе светкавично и махна канапа, вързан към долната греда. Бяха го прекарали през една дупка в дюшемето до тяхната стая — трябваше само да дръпнат силно. Но те искаха да откъртят само долната греда. Като го перне по главата, нямаше и да помисли да играе. Не искаха да се случи нищо по-страшно!…
Стийвън Джуд огледа прозорчето най-внимателно.
— Виж ти! Тия греди си бяха съвсем здрави — каза той. — Някой трябва да ги е разкъртил. Иначе никога нямаше да паднат и те.
— Кой ще седне да прави такова нещо? — ядоса се Талис.
— Зная ли?! — каза Йоу разтревожен. — Но ако Дик беше отдолу, под тая купчина, нямаше да може да играе не само в тази пиеса, ами и в никоя друга. Щеше да е свършено с него…
Трите момчета стояха безкрайно смутени. Напразно се опитваха да намерят някакво обяснение. Дребната злополука, която бяха замислили беше превърната от някого в смъртна опасност!…
Явно някой е знаел за техния заговор.
Съюзън Фаулър тръгна да търси мъжа си в Лондон като разтревожена млада съпруга, а се завърна в Сейнт Олбан като вдовица, чийто живот бе разбит. Времето минаваше, загубата не ставаше по-поносима. Всеки изминал ден носеше още по-голяма болка, сякаш някакъв огромен цирей береше и отравяше душата и тялото й.
Майка й я обкръжаваше с нежност, по-голямата й сестра седеше с часове до нея, съседите преливаха от добронамереност и грижа за нейното деликатно състояние. Но никой и нищо не можеше да смекчи скръбта й. Дори и свещеникът не можеше да я утеши, той само й напомняше още по-болезнено за деня, когато се бяха венчали с Уил Фаулър.
Скръбта й я преследваше и в съня й. Дори през нощта беше още по-страшно. Едно безкрайно мъчение.
— Добро утро, татко!
— За бога, момиче! Що си станала в този ранен час?
— Не мога да спя.
— Връщай се в леглото, Сюзън! Трябва да си почиваш.
— Няма почивка за мене, татко.
— Мисли сега за бебето, момиче!
След една дълга нощ, изпълнена с кошмари и непоносимо страдание, тя реши да слезе долу. Двете със сестра й живееха в малката къща на своите родители. Бащата беше колар, винаги ставаше в тъмни зори за работа. Ето, и предния ден една каруца се бе преобърнала на полето, бе строшила колело и трябваше да се поправи. Той обеща и сега бързаше да се захване рано. Хората си искаха колата, беше жътва.