Бащата хапна набързо хляб и мляко и се опита отново да накара дъщеря си да си легне. Сюзън само поклати глава и приседна на дървения си стол с изправен гръб. Беше в напреднала бременност, усещаше вече как бебето рита в нея.
Баща й мина по неравния дъсчен под и дръпна резето на вратата. Поспря се там, обърна се към Сюзън и й хвърли окуражаващ поглед, който остана без отговор. Не можеше да се бави повече. Колата го чакаше под навеса.
Бащата отвори вратата но нещо препречи пътя му и той се препъна.
— Какви са тия работи! — ядоса се той. Сюзън вдигна вяло очи.
— Боже милостиви!
Той оглеждаше предмета с недоверчивостта на селянина. Знае ли човек? Може да е дар от дявола, а може и да го е донесла някоя добра фея… Трябваше му време да надмогне страха си и да внесе предмета в къщата. Стовари го на масата пред щерка си.
Люлка. Малка, просто скована, от солидно дъбово дърво.
Сюзън Фаулър я погледна слисана, а след това на лицето й се появи усмивка, преливаща от нежност.
— Подарък за бебето — каза тя.
8
Никълъс Брейсуел му поиска обяснение още на следващата сутрин:
— Бъркате нещо — бе краткият отговор.
— Не бъркам, Бен.
— Не съм ходил вчера в „Завесата“.
— Видях ви със собствените си очи.
— Видели сте някой, който прилича на мен.
— Престанете да лъжете!
— Не лъжа — разпали се актьорът. — Вчера следобед дори не съм се приближавал към Шордич.
— И къде бяхте?
Крийч млъкна обиден. Беше стиснал устни, издал брадичка напред. Но Никълъс не го остави.
— Знаете, че трябваше да сте тук вчера.
— Никой не ми е казал — отвърна вече по-меко Бенджамин Крийч.
— Аз ви го казах, има свидетели. Не се преструвайте, че и това не си спомняте. Шивачите ви чакаха, не сте се явили.
— Вчера… не ми беше възможно да дойда.
— Зная. Защото вместо тук бяхте в „Завесата“.
— Не е вярно — отсече Крийч. — Бях… — Той гледаше яростно Никълъс. Най-после скалъпи някаква история: — Бях в „Агнето и знамето“. Отбих с по обяд да пийна една чашка, но срещнах неколцина стари приятели. Заприказвахме се, пихме още малко… Знаете как минава времето. Преди да се усетя, със заспал на стола.
— Не ви вярвам нито думичка! — прекъсна го Никълъс невъзмутимо.
— Ваше право, сър.
— Ще ви наложа глоба, Бен.
— Ами, направете го. — В очите на актьора блесна предизвикателство.
— Един шилинг.
Упорството на Крийч премина в уплаха. Един шилинг бе значителна сума за човек, който припечелва седмично само седем пъти по толкова. Натрупал бе достатъчно дългове и не му беше лесно да отпише тези пари. Никълъс просто четеше мислите му, но не изпита никакво съжаление.
— Сърдете се на себе си — продължи строго той. — Кога ще разберете най-сетне! Колко пъти съм си затварял очите, но това вече трябва да престане! Къде е чувството ви за отговорност? Навън чакат десетки безработни актьори, веднага можем да ви сменим с друг. И ако продължавате така, скоро ще го сторим.
— Това не зависи от вас, Никълъс! — процеди през зъби Крийч.
— Предпочитате да обсъдим въпроса с мастър Файърторн?
— Не — отвърна другият, след кратко мълчание.
— Ако беше останало на него, да ви е изхвърлил още преди няколко месеца.
— Тези пари са изработени.
— Ще са изработени, ако присъствате — сряза го Ник. — Но не и като се търкаляте пиян някъде си или като ходите тайно в „Завесата“.
— Не съм бил аз.
— Не съм сляп, Бен.
— Престанете да ме наричате лъжец!
Крийч задиша тежко, раздул ноздри и свил юмруци. Но постепенно се овладя. Импресариото изглеждаше съвсем спокоен, едва ли щеше да го уплаши. Когато се наложеше, Никълъс Брейсуел можеше да се бие не по-зле от всеки друг, имаше великолепно тяло. Крийч нямаше да постигне нищо, ако се нахвърлеше срещу него…
— Един шилинг, Бен.
— Щом казвате.
— И стига вече глупости, сър!
Бенджамин Крийч си позволи още един яростен поглед и се оттегли към другия край на гардеробиерната. Този разговор го накара да изтрезнее напълно.
Семюъл Ръф бе следил репликите от другия край на залата и сега се приближи към импресариото.
— Какво има пак, Никълъс?
— Все същото.
— Попрекалил е с бирата?
— Да, повечко бира и недостатъчно почтеност, Семюъл. Вчера следобед видях този господинчо посред бял ден в „Завесата“. А сега отрича.
— Сигурно има основателна причина за това.