Лорънс Файърторн никога не бе занемарявал религиозните си задължени. Бе достатъчно възрастен, за да помни латинските меси, въведени по времето на кралица Мери, но се зарадва, когато Елизабет върна протестантското богослужение. Много скоро го завладя магията на Книгата на простите молитви, чийто език беше истинска наслада за артист от неговата класа. Църковните ритуали по начало съдържат театрален елемент и Лорънс с готовност се учеше от всеки пастор, който проявяваше артистично дарование от амвона.
Когато коленичи за последен път преди края на службата, той не затвори очи в смирена усмивка. Остана с поглед, вперен в олтара, а на лицето му бе изписано блаженство. Марджъри Файърторн го изгледа изненадана, недоумявайки откъде това просветление и благоговение. Но онова, което вдъхновяваше съпруга й съвсем не бе христовата вяра. Покривката на олтара го беше накарала да засияе — истинско царскосиньо, везано със злато. Точно като корсажа, който лейди Розамунд Варли бе носила в „Завесата“…
В ушите му още звучаха думите на проповедта:
„Истина ти казвам, изпращам своя пратеник пред твоето лице…“
Без да губи време, Никълъс Брейсуел побърза да съобщи на Семюъл Ръф добрите новини. Без да споменава за обстоятелствата, накарали Гил да промени мнението си, той само информира актьора за новосъздалата се ситуация. Ръф толкова се зарадва, че за малко не задуши импресариото в прегръдките си.
— Радвам се от все сърце!
— Щастлив обрат за всички ни.
— Вашето умение да убеждавате е страхотно!
— Само влагам здрав разум, нищо повече.
— Налага ли се и аз да говоря с мастър Гил?
— Не би било особено разумно — побърза да го спре Никълъс. — Забравете старите дрязги, Сам! Каквото било, било. Сигурен съм, че мастър Гил няма интерес да повдига повече този въпрос.
Бяха дошли в „Главата на кралицата“ за сутрешната репетиция и чакаха пред гардеробиерната. Никълъс не би могъл да направи на приятеля си по-голям подарък от съобщението за оставането му в трупата. Обикновено сериозното лице на Ръф сега сияеше от радост.
Разговорът им бе прекъснат от един гръмък баритон:
— Ник, драги мой!
— Добро утро, мастър.
— Добро утро, сър — промълви бързо и Ръф и се отдръпна настрани.
Лорънс Файърторн дари Ръф с приятелска усмивка и се обърна изцяло към Никълъс. Импресариото добре знаеше какво ще последва.
— Искате да предам някакво съобщение?
— О, без никакво бавене, драги Ник!
— Не би ли могъл Джордж Дарт да свърши тази работа?
— Не, за бога! — прогърмя Файърторн драматично. — Това е работа за мъже. Не може да бъде възвестена от някакво си момченце със заешко сърце.
— Но аз съм нужен тук — опита се да се аргументира импресариото.
— Друг ще поеме временно вашата работа, драги. Сега имате по-важна задача.
Файърторн извади от жакета си едно писмо, лепна му шумна целувка и го подаде на Никълъс.
— Ще предадете това.
— Да, мастър.
— Ще чакате за отговор.
— Ще чакам.
— Актьорът зае позата, в която вчера викарият на „Свети Леонард“ бе проповядвал от амвона, и издекламира тържествено: „Истина ти казвам, изпращам своя пратеник пред твоето лице…“ После избухна в непочтителен смях, тупна Никълъс по гърба и влезе в гардеробиерната, за да даде възможност на цялата трупа да се посгрее от лъчезарното му настроение.
Семюъл Ръф се приближи, вдигнал високо вежди.
— Дали правилно предугаждам коя е дамата? — запита тихо той.
— Да, Сам.
— Знае ли мастър Файърторн с какво име се ползва тя?
— Точно това е една от причините, да е тъй силно привлечен.
— Едва ли ще е толкова въодушевен, Ник, ако знаеше онова, което знам аз. Лейди Розамунд Варли раздава благоволението си твърде щедро.
— Това не е тайна.
— Сигурно е така — каза Ръф и понижи глас. — Но дали знае, че на времето тя беше любовница и на лорд Банбари?
Чипсайд беше най-големият и най-шумният от лондонските пазари — безкрайни редици от сергии, кошове, кошници, купчини и чували, селяни и всякакви люде, които предлагаха своите произведения. С биене на камбана отваряха пазара в ранни зори и той моментално закипяваше като дяволски котел, изригващ оглушителна врява и всевъзможни миризми. Най-добрите птици и най-тлъстото мляко човек можеше да намери на Лийдънхол стрийт, риба се купуваше обикновено на Фиш стрийт хил или по кейовете Куинсхайт и Билингсгейт, ала Чипсайд държеше палмата на първенството и предлагаше най-богат избор.
Никълъс Брейсуел крачеше покрай несвършващите се купища от стоки, потънал в мисли. Чувстваше се твърде не на място в ролята на куриер. Не стига, че ценеше високо жената на Лорънс Файърторн, но му беше и неприятно да го използват да урежда интимните работи на шефа. А сега се бе прибавил и един съвсем нов и твърде объркващ момент. Ако лейди Розамунд Варли е имала наистина интимна връзка с лорд Банбари, логично би било той да я използва като пионка, за да атакува трупата на съперниците. Достатъчно беше тя да отвлече Файърторн от основните му задължения, за да причини сериозни поражения на Уестфийлдовата трупа…