Ала Файърторн не отстъпваше. Бяха седнали да обядват двамата и Худ си знаеше, че пак ще последва неизбежното. Главният изпълнител изчака да приключат с яденето и започна — знаеше, че авторите реагират най-меко на пълен стомах.
— Хареса ли ви пушеният бут по вестфалски? — запита той.
— Да знаете, че няма да променям пак сцената в съда! — изстреля Худ ни в клин, ни в ръкав.
— Та кой иска да я променяте, драги?!
— Добре де, просто за да сме наясно, Лорънс.
— Разбира се.
— За мене сцената в съда не бива де се пипа повече! — подчерта писателят. — Толкова пъти я променяхме вече, че надали остана нещо непроменено.
— Нямам намерение и думичка да променям, Едмънд!
— За мене е истинско облекчение да го чуя.
— И все пак…
Изпитал в миг въпиюща нужда от подкрепа, Худ сграбчи чашата си и я пресуши на един дъх. Усещаше, че се готви ново посегателство.
— И все пак — повтори Файърторн — трябва да се опитаме да изстискаме пълния драматургичен заряд от всяка отделна сцена, нали така? Един спектакъл в двореца е нещо уникално! Трябва направо да надминем себе си! Не бива да забравяме това.
— Давайте, Лорънс, защо не си го кажете направо!?
— Монологът ми в затвора…
— Точно от това се страхувах — простена Худ.
— Това е един наистина великолепен монолог — побърза да го похвали Файърторн, — но си мисля, че може да се направи още по-силен, да му придадем още по-голяма атрактивност…
— Тая негова атрактивност ние я увеличаваме вече всеки ден.
— Това е последната промяна, която искам.
— От все сърце се моля да е така.
Файърторн се облегна напред през масата, усмивката му излъчваше мъдрост.
— Лоренцо трябва да изпитва страст.
— Страст? — Едмънд Худ го гледаше направо слисан.
— Да, Едмънд.
— В деня на посичането му?!
— Не ме разбрахте, сър — обясни Файърторн. — Иска ми се да внесем в монолога някаква лична нотка. Лоренцо оплаква съдбата си, след това прославя лоялността към трона като най-голяма добродетел. Говори за чест, за дълг, за патриотизъм. — Отново мъдрата усмивка. — Но трябва да говори и за любов!
— Любов? Към кого? Защо?!…
— Към своята кралица и към своята земя. В ума му тези две светини трябва да бъдат слети в едно. Той никога няма да им изневери, защото това би било истинско предателство. Точно така го виждам: влюбеният, който измамва любимата си…
Файърторн се облегна назад в креслото и затвори очи замечтано.
— Виждате ли, шест стиха ще са достатъчни, хайде, да речем, осем. Покажете Лоренцо, обхванат от истинска страст.
— Ще се опитам, Лорънс.
— Задълбочете тази тема! Дайте лоялност, която извира от страстна любов! Намерете думи, с които той всъщност да се обръща към дукесата! Ето, става въпрос за десет реда, нищо повече! А ако станат дванадесет, този монолог ще се превърне в шедьовър!
— Оставете ме да видя — изпъшка другият.
— Знаех си, че сте отворен за разумни предложения, Едмънд!
— Но дали са разумни? Платиха сметката, станаха.
— И още нещо — каза Файърторн небрежно.
— Да?
— Екзекуцията.
— Какво екзекуцията?
— Ще я изпълним на самата сцена. Худ се задави.
— Абсолютно невъзможно!
— Театърът е изкуството на невъзможното! — издекламира драматично Файърторн.
— Обезглавяване… Посичане направо пред очите на зрителите?!
— И защо не, сър? Така въздействието ще е много по-силно от досегашното решение палачът само да се появи с кървавата глава на Лоренцо. Искам да умра пред очите на моята публика!…
— И как ще стане това, моля ви?
— Оставете това на Никълъс. Той ще ви обясни.
Само високата оценка, дадена на импресариото, накара Едмънд Худ да се отнесе сериозно към тази безумна идея. Но просто не можеше да си представи как би могла да се осъществи. Авторът само сви безпомощно рамене.
— Готов съм да опитаме — съгласи се най-сетне той.
— Не става дума за опит! — реагира Файърторн веднага. — Точно така ще направим. Твърдо съм го решил.
Както всички останали, и Семюъл Ръф се радваше, че Ричард Хънидю получи главната женска роля в пиесата. Той бе направо горд с момчето, признаваше, че то наистина има талант. Затова се почувства едва ли не лично засегнат, когато изведнъж нещо в държането на Ричард се промени. Не беше вече толкова усърден, стана нещо плах, правеше непростими грешки. Стажантът явно не беше добре.