Ръф се възползва от първата удала му се възможност, за да размени няколко думи с момчето.
— Какво става с тебе, момко? — попита той обезпокоен.
— Нищо ми няма, мастър Ръф.
— Не съм сляп, Дик! Нещо те притеснява.
— О, ще ми мине, сър.
— Да не са пак другите момчета?
Ричард издаде само някакъв неопределен звук.
Мартин Йоу бе ядосан, че не му дадоха ролята на Миланската дукеса, обаче се бе задоволил само с няколко ядни забележки. Също и Стийвън Джуд и Джон Талис — те се подхилкваха иронично, но което си е право, нищо не бяха предприели.
— Наблюдавах те сега на репетицията — продължи Ръф недоумяващ. — Уплиташ текста, мънкаш, след като само преди няколко дни го знаеше блестящо!
— Нещо чувствам главата си празна…
— Нека да ти помогна!
— Не можете, сър.
— Мога да ти помогна да се упражняваш.
— Не е това помощта, от която се нуждая.
— Но какво има, по дяволите?
Ричард се опита да каже нещо, но явно не намери думи. Имаше някакви проблеми. Хапеше устни въртеше пета… Изведнъж просто побягна от стаята. Ръф бе съвсем объркан. Отиде да търси помощ от Никълъс, който точно обсъждаше някаква скица с един от дърводелците. Разказа му тревогите си с момчето.
— Оставете го на спокойствие — предложи Никълъс.
— Но нещо е станало! Как иначе ще се промени така изведнъж?!
— Не се е променил, Сам.
— Как да не се е!
— Малкият се страхува. Изпуснал си е нервите. Това е.
— Но това е уникален шанс за него!
— Ами да, точно това е причината. Ролята не е лъжица за неговата уста. Дик е млад и неопитен. Това е първата му голяма роля и трябва да я изиграе не пред кой да е, а пред кралицата на Англия и нейния двор. Искаме твърде много от един неопитен актьор.
— Но той има необходимата дарба, Ник!
— Да, на всички ни се иска да е така.
— Не можем ли да направим нещо за него! — разпали се Ръф.
— Дайте му време — посъветва го Никълъс. — От нас се иска да го подкрепяме и разбираме. Говорих с мастър Файърторн и го помолих да не кори момчето, когато направи грешка. Това би му се отразило фатално.
— Какво искате да кажете?
— Нали го видяхте, Сам! Той е стигнал до критична точка и не би могъл да понесе и най-малкото допълнително натоварване. Ако още малко притиснем Ричард Хънидю, той ще рухне.
Тази година кралица Елизабет щеше да прекара Коледата в Ричмънд. Вече няколко месеца тя оплакваше загубата на своя стар приятел дук Лестър, който почина през септември. Беше се оттеглила от света, отказваше да се появява на обществени места. Вместо да вземе участие в ликуването от победата над Армадата, тя боледуваше по своя непрежалим Лестър.
Сега за Коледа кралицата най-после пристигна в разкошния дворец в Ричмънд. Всички се надяваха, че празниците ще внесат мъничко радост и в живота на Нейно величество — цялата есен бе прекарала в усамотение. Предвидена беше богата програма — музика, танци, театрални спектакли. „Преданият поданик“ бе първата пиеса, която щяха да играят пред кралицата. Премиерата бе насрочена за първия ден след Коледа. В годината на победата над Армадата тази тема шестваше триумфално навсякъде.
Репетицията се приближаваше към най-важния момент.
— Сега постави главата си в средата на дръвника, момче!
— Ами опитвам се, мастър Файърторн.
— Побързай, дяволе, или сам ще грабна брадвата.
Лорънс Файърторн режисираше собственото си обезглавяване.
Никълъс Брейсуел бе разработил този трик и сега стоеше наблизо, за да помогне при нужда. Едмънд Худ също нервничеше. Продължаваха да го измъчват съмнения.
„Преданият поданик“ започваше със сцена в съда. Благородният Лоренцо бива осъден на смърт. Хвърлен в затворническата килия, за да дочака тежката си участ, той се впуска в драматичен монолог. После идват тъмничарите, за да го подготвят за извеждането. Храбър до последния си миг, Лоренцо тръгва с тях.
Сега ешафодът бе поставен на самата сцена. Палачът стоеше, стиснал брадвата. Довеждаха осъдения — но това не трябваше да бъде Файърторн. Бяха подготвили ловка подмяна — Джон Талис, който бе значително по-нисък от главния изпълнител, бе облечен в неговия костюм, като главата му оставаше под линията на яката. Отгоре бяха сложила восъчна глава със същата перука и ето ти го Лоренцо, съвсем същия. На дръвника щеше да бъде отсечена восъчната глава.
— Само да не мръднеш, глупаво момче!
— Ще боли ли, мастър Файърторн? — изхленчи Талис.
— Ами ще зависи от това какво ще решим да ти отсечем.
— Моля ви, сър много внимавайте!
— Млъкни!
— Не се бой, Джон — побърза да се намеси Никълъс и се наведе, за да оправи позата на хлапака. — Нищичко няма да усетиш.