— Да, ама брадвата е истинска, мастър Брейсуел.
— Истинска брадва в сигурни ръце, имай ми вяра! — обеща Ръф, който играеше палача. — И косъм няма да падне от главата ти, мойто момче!
— Но аз пък ще ти извия врата, само ако си мръднал! — изръмжа заплашително Файърторн.
— Изобщо не е опасно — обади се отново Никълъс, искаше да успокои момчето. — Сам вече няколко дни се упражнява с брадвата. Избрахме го, защото на него може да се разчита. Ти само си стой и не мърдай, Джон. Няколко секунди и всичко ще свърши.
Никълъс се отдръпна и даде знак. Ръф вдигна брадвата високо във въздуха. Тя се вряза във восъчния врат и се заби дълбоко в дръвника. Изкуствената глава се изтърколи на сцената. Страхотно зрелище!
Джон Талис проплака изпод голямата си дреха:
— Жив ли съм още?
В Лондон коледният ден започва в тъмни зори. Всички камбани в града биеха, за да възвестят светлата радост. Много преди да се зазори Марджъри Файърторн беше вече на крак — имаше да се свършат толкова много неща!… Но все пак най-важното бе да присъства с цялото си домочадие на утринната служба.
В къщата в Шордич цареше весело оживление. Децата посрещаха празника с радостно вълнение, скоро към тях се присъединиха и Мартин Йоу, Джон Талис и Стийвън Джуд.
Марджъри се чудеше къде се бави Ричард. За него това беше първата Коледа с трупата и тя бе направила всичко празникът да му хареса. Отсъствието му започна да я безпокои и тя реши да отиде сама да го викне.
— Дик! Ставай, момчето ми! Коледа е.
След като бяха ремонтирали гредите на островърхия покрив, Ричард отново се бе нанесъл в стаята. Марджъри тичешком изкачи стъпалата. Обхваната от радостната възбуда на големия ден, тя продължи да говори, преди да е стигнала стаята му:
— Стига си се търкалял в леглото, Дик! Коледа е! Слез да си видиш подаръците!
Марджъри почука на вратата и влезе.
— Господи помилуй! — ахна тя.
Леглото беше празно. Прозорецът зееше.
Дворецът Ричмънд беше великолепна готическа сграда, разположена точно между Ричмънд грийн и Темза. Силуетът на замъка с многобройните кулички и златния ветропоказател му придаваше романтичен вид. Около двореца се простираха паркове и градини със стотици овощни дървета. Палатът, заемащ повече от четиридесет хиляди квадратни метра площ, бе построен така, че включваше множество вътрешни дворове.
През първите години от царуването си Елизабет рядко идваше в Ричмънд, двореца, където се бе родил нейният баща. Постепенно обаче тя оцени невероятното очарование на този дом, който наричаше „топлия ми зимен сандък“. И когато пристигнеше тук с целия си двор, Ричмънд се изпълваше със светлина, багри и смехове.
Кралицата с радост очакваше коледните празненства.
Лорънс Файърторн обаче не споделяше тези радостни предчувствия. Ето, изпълнителят на главната женска роля бе изчезнал в деня преди самото представление! Той крачеше и се мяташе в напразни усилия да оправи нещата. Мартин Йоу трябваше да поеме ролята на дукесата и Хю Уеджис се зае да преправя костюма — трябваше да се поразшири тук-там. Върху отдавна мечтаното излизане пред двора легна тъмна сянка. Не остана и помен от първоначалната безгрижна приповдигнатост.
На двадесет и шести декември следобед трупата се събра за последна репетиция в Ричмънд. Изчезването на Ричард и последвалите промени създадоха голяма бъркотия. И само един-единствен човек от трупата се опита да види нещата през очите на Дик Хънидю.
— Жал ми е за него — каза Ръф тъжно.
— На мене също — добави Никълъс.
— Трябва да е бил страшно нещастен, за да предприеме такова нещо.
— И аз мисля, че беше нещастен.
— Но не съм предполагал, че ще се реши да избяга.
— Не съм сигурен, че е избягал, Сам.
— Какво искате да кажете?
— Ами вижте доказателствата — започна Никълъс. — Стаята е била празна. Добре. Изчезнал е с вещите си. И това добре. Отвън под отворения прозорец е имало стълба.
— Да, и какво друго обяснение може да има?
— По една стълба човек може да се изкачи, но може и да слезе…
— Е, и?
— Възможно е Дик наистина да е избягал — продължи Никълъс, — ала също така е възможно и някой да се е прекачил през прозореца и да го е измъкнал насила. Аз мисля, че е отвлечен.
— От кого?
— От съучастника на Червенобрадия. Онзи същият, който ни дебне упорито от месеци. Нали ви казах, че той ще удари, когато най-малко очакваме. Има ли по-добър начин да навреди на трупата от това да отвлече Дик в навечерието на премиерата?
Семюъл Ръф бе смаян, но не му остана време да размисля по случилото се. Лорънс Файърторн призова към внимание. Ето че отново бяха в криза. Отново бе дошло време той да докаже водаческите си качества и да окуражава малодушните.