Барабаните гръмнаха, съдията кимна тържествено, палачът вдигна брадвата над главата си. Острието зловещо блесна на светлината на свещите… Ала не се стовари върху Джон Талис. Друга бе жертвата, избрана за тази екзекуция! Ръф скочи от сцената и се впусна с див рев върху престола.
— Смърт на тираните!
Замахна към главата на кралицата.
Сякаш подготвена за този удар, тя умело се изви настрани. Телохранителите, готови за този момент, се хвърлиха върху Ръф. Вместо да улучи врата на кралицата, брадвата се заби със страхотна сила в дървената облегалка на трона и почти я разцепи на две.
— Хванете престъпника!
— Дръжте го!
Залата се изпълни с викове и писъци. Тронът остана да стърчи самотен — изплашените благородници хукнаха да бягат. Целият двор бе ужасен, смаян, невярващ на очите си! Само за миг кралицата се бе разминала на косъм с една ужасна смърт!…
Стражниците сломиха бързо съпротивата на Ръф и го оковаха във вериги. Палещата омраза в очите му, които не можеха да се откъснат все още от Елизабет, изведнъж застина в безкрайно изумление. Кралицата бавно свали короната, перуката и перлите си, втренчила в Ръф очите на човек, жестоко измамен от своя приятел.
Не беше Елизабет, кралицата на Англия. Беше Ричард Хънидю.
В залата се разнесоха възклицания на изненада. Сър Едмънд Тилни, една натруфена фигура в ярки одежди, се изкачи на сцената и вдигна властно ръка, за да въдвори тишина:
— Не ще ви лишим от вашето удоволствие — обяви той. — След малко при нас ще дойде Нейно величество. Пиесата ще продължи. Но онова, което се разигра пред смаяните ви очи, изисква известно обяснение…
Ръф нямаше какво да слуша — изведоха го набързо от залата. Ричард Хънидю тръгна след него. А навън в коридора ги очакваха Лорънс Файърторн и Никълъс Брейсуел.
Импресариото още не можеше да се съвземе от страха си за момчето, не смееше да повярва, че всичко е минало.
Файърторн изгледа презрително Ръф.
— Плъхът се хвана в капана! — засмя се гърлено той. — Прав бяхте, Ник! Наистина най-правилното бе да го принудим да действа.
Зашеметен, Ръф се обърна към импресариото:
— Как разбрахте?
— О, имаше много признаци — каза Никълъс. — И всички опираха все до религията. Вие сте толкова фанатизиран привърженик на старата вяра, че сте бил готов да убивате за нея…
— И да умра за нея! — добави Ръф гордо.
— Уил Фаулър също е бил предан на римокатолическата религия, но в един момент се е отрекъл. Това именно вие не сте могли да му простите, Сам. А не ви е давала покой и мисълта, че докато вашите дни в театъра са преброени, талантът на Уил грее все по-ярко. Огорчението ви е било толкова дълбоко, че…
— Уил ни предаде! — прекъсна го Ръф.
— Само от любов към младата си жена — напомни Никълъс.
— За нея не съм знаел. Може би така е било по-добре. Сюзън щеше да ми тежи на съвестта.
— За съвест не говорете! — Файърторн насочи пръст към Ръф. — Вие сте предател, сър!
— Аз съм верен воин на нашата вяра.
За Ричард Хънидю все още оставаше нещо неясно.
— Но защо бе убит Уил Фаулър?! — запита той.
— За да заеме Сам мястото му — обясни Никълъс. — Повечето от нас ликуваха, когато Армадата бе победена, но за католиците това беше тежък удар. Заради тях Сам е искал да мъсти жестоко и е решил да убие кралицата. Единственият начин да се приближи до нея е бил театрален спектакъл в двореца. Единствената възможност…
— Да, с трупата на лорд Уестфийлд — добави Файърторн. — Ние имахме най-големи шансове да бъдем поканени в двора. И престъпникът е решил да се възползва от нашия престиж.
Никълъс се засмя и тупна стажанта по гърба:
— Ти изигра ролята си блестящо, Дики! Успя да заблудиш не само атентатора, но и целия двор! — Никълъс се обърна към Семюъл Ръф: — Истинският актьор никога не изоставя своята публика. На Коледа Дик никъде не бе избягал. Той просто се премести у дома, за да работи по новата си роля. А костюма направи един холандец. Костюм, достоен за кралица.
— Ти се държа храбро, Дик! — похвали го Файърторн.
— О, доста ме беше страх, сър.
— Всички се страхувахме — призна Никълъс.
Едва сега Семюъл Ръф осъзна колко умело го е заблудил Никълъс Брейсуел. Явно бе, че той отдавна го е подозирал…
Стражата понечи да го отведе, но той се освободи за миг, за да направи едно последно признание:
— Креватчето… аз бях този, който го изпрати на Сюзън Фаулър.
— По-добре щеше да е, ако бяхте пощадили живота на съпруга й.
— Зная.
— А още по-добре, ако си бяхте отишъл в чифлика в Норуич, Сам. И за вас щеше да е по-разумно да бяхте поработил с брат си.