— Е, и?
— Отново религията! Вашата пиеса възхваляваше победата над испанската Армада и над католицизма. А това вече засягаше самите тях и вярата им, затова са решили да осуетят представлението.
— Нима има сила, която може да спре хората на Уестфийлд да не играят?! — Гласът на Файърторн се извиси, сякаш проехтяха фанфари. — Ние разкрихме цял заговор срещу нашата любима кралица и по този начин оказахме неоценима услуга на страната. И все пак, има още едно нещо, което не сме свършили, господа! Тази вечер нашата кралица ще ни гледа! Нека се подготвим за това най-велико събитие в историята на трупата. Дик Хънидю направи първата крачка. Напред към нови триумфални победи!
„Преданият поданик“ бе представена чак в полунощ и пожъна небивал успех. Заради осуетения атентат темата бе придобила особено значение и отговаряше точно на общото настроение в момента. Всъщност като че ли целият двор участваше в едно уникално и вълнуващо представление. Възторгът нямаше край.
Сред всички присъстващи царстваше величаво кралица Елизабет, изпълнена с щастлива благодарност. Тя беше самото великолепие. Бе облечена по испанската мода, с кръгла колосана дантелена яка над тъмния корсаж, към който бяха прихванати богати ръкави, отрупани с панделки, перли и геми. Пищен водопад от перли бликаше сякаш надолу по шията й и заплашваше да се излее на подиума, на който бе издигнат тронът й. И както подобава на кралица, всички придворни бледнееха пред нейния царствен блясък.
За да замести арестувания и да поуспокои изнервения до смърт Талис, Никълъс се нагърби лично с малката роля на палача. С добре премерен удар на брадвата той отсече восъчната глава и тя се търколи по сцената. Въздействието бе неописуемо. В залата настана мъртва тишина, цяла минута никой не посмя да помръдне. И тогава избухнаха аплодисментите. Палачът вдигна високо главата на предателя. С това ролята му бе изчерпана и той се превърна отново в импресарио.
Ричард Хънидю също бе изиграл вече ролята си. Сега той стоеше с останалите членове на трупата в гардеробиерната и само поглеждаше от време на време към сцената, за да следи действието.
Актьорите на лорд Уестфийлд се представиха великолепно. Чудесна музика, разкошни костюми, изобщо забележителен спектакъл! Мартин Йоу бе аплодиран горещо за младежкия си чар в ролята на Миланската дукеса, Барнаби Гил бе неотразим в комичните сцени и в импровизацията, а Едмънд Худ бе строгият, но справедлив съдия.
Лорънс Файърторн блестеше в обаятелния образ на Лоренцо. Той се постара да изтръгне от дамите точно онова вълнение, което търсеше. Лейди Розамунд, скована от присъствието на съпруга си, се ограничи само до скрити въздишки и пламенни погледи. Ала сега бившият й обожател не играеше само за нея. Този път залогът беше много по-висок. Лоренцо играеше за своята кралица и за страната си.
По гореща молба на Файърторн горкият Едмънд Худ пак трябваше да добави с трескава бързина няколко нови стиха в края на пиесата. Нужно бе да се отрази някак арестуването на Ръф. Файърторн издекламира стиховете вдъхновено и ги положи пламенно в нозете на своята кралица:
Хората просто полудяха от възторг.
Лорд Уестфийлд жънеше щедри похвали. Ето, неговата трупа укрепи положението му в двора и му спечели благоволението на кралицата. В същото време лорд Банбари седеше притихнал, с кисела усмивка и едва-едва вдигаше натежалите си ръце да изръкопляска. Актьорите на Уестфийлд бяха героите на деня, във всяко едно отношение. Неговата собствена трупа залязваше в дълбоко забвение…
След безброй поклони и овации актьорите най-сетне се оттеглиха в гардеробиерната. Въодушевлението от успеха ги бе хвърлило в истинска треска. Такъв огромен успех! На крилата на този небивал триумф те щяха да шестват победно цяла година.
Файърторн се спусна към своя импресарио.
— Престанете да се криете по ъглите, Ник!
— Просто размишлявах за всичко, което се случи, мастър.
— Не му е сега времето за размишления, драги! — Актьорът го хвана за рамото. Тя желае да й бъдат представени най-важните членове на трупата!
— Та нима има и други освен вас? — закачи го Никълъс.
— Няма, това е абсолютно вярно! — В тона на Файърторн отсъстваше и следа от самоирония. — Трябва да си го признаем! Но хайде, побързайте!
— Кого да повикам?
— Сам решете! Онези, които са допринесли най-много за успеха.
Никълъс се постара да строи всички по-важни актьори в редица, като се погрижи Ричард Хънидю да получи почетно място всред тях. Кралица Елизабет пристигна тържествено на сцената и позволи на изкривилия се от поклони Файърторн да й представи своите актьори. Тя каза няколко ласкави думи на Едмънд Худ за неговата дарба и похвали талантливата игра на Барнаби Гил.