Лоран знаеше вече всички тайни желания на главата.
Тома млясна с устни.
— Дано по-скоро.
Лоран побърза да мине в стаята на главата на Доуел.
Щом въздушният кран беше отворен, главата запита Лоран:
— Какво значи всичко това?
Лоран разказа на главата за разговора с Керн и за своето затворничество.
— Това е възмутително! — каза главата. — Ако бих могъл само да ви помогна… И аз може би ще мога, ако вие самата ми помогнете…
В очите на главата имаше гняв и решителност.
— Всичко е много просто. Затворете крана за хранителните тръбички и аз ще умра. Повярвайте ми, че аз бях даже разочарован, когато Керн отвори отново крана и ме съживи. Аз ще умра и Керн ще ви пусне.
— Аз никога няма да се върна у дома на такава цена! — извика Лоран.
— Бих искал да имам цялото красноречие на Цицерон,за да ви убедя да направите това.
Лоран поклати глава отрицателно.
— Даже Цицерон не би ме убедил. Аз никога не ще се реша да прекратя живота на човек…
— Та нима аз съм човек? — с тъжна усмивка запита главата.
— Помните, вие сам повторихте думите на Декарт: „Аз мисля. Следователно съществувам“ — отговори Лоран.
— Да предположим, че това е така, но тогава ето какво. Аз ще престана да инструктирам Керн. И никакви мъчения не ще ме заставят да му помагам. И тогава той сам ще ме довърши.
— Не, не, моля ви се. — Лоран приближи до главата. — Чуйте ме. Аз мислех по-рано за отмъщение, сега мисля за друго. Ако Керн успее да настави трупа към главата на Брике и операцията мине сполучливо, има надежда и вас да върнат към живот… Не Керн, друг.
— За съжаление тази надежда е много слаба — отговори Доуел. — Едва ли опитът ще успее даже при Керн. Той е зъл и престъпен човек. Тщеславен като хиляди херостратовци. Но е талантлив хирург и може би най-способният от всички асистенти, които съм имал. Ако не направи това той, който използува моите съвети до днес, никой друг няма да го направи. Обаче аз се съмнявам дали и той ще направи тази невиждана операция.
— Но кучетата…
— Кучетата са друго. Двете кучета са лежали живи и здрави на една маса, преди да се извърши операцията на присаждане на главите. Всичко това е станало много бързо. И ето Керн, изглежда, е сполучил да върне живота само на едното куче, иначе той би ги довел при мене двете, за да се похвали. А тялото на трупа може да бъде докарано едва след няколко часа, когато може би са започнали вече процесите на гниенето. За сложността на самата операция вие като медичка сама можете да съдите. Това не е като да зашиеш полуотрязан пръст. Трябва да свържеш, внимателно да зашиеш всички артерии, вени и главно нервите и гръбначния мозък, иначе ще се получи осакатяване. После да се възобнови кръвообращението… Не, това е безкрайно трудна задача, непосилна за съвременните хирурзи.
— Нима и вие самият не бихте направили такава операция?
— Аз обмислях всичко, правих вече опити с кучета и предполагам, че бих успял.
Вратата неочаквано се отвори. На прага стоеше Керн.
— Съвещание на затворниците ли? Няма да ви преча. — И той захлопна вратата.
МЪРТВАТА ДИАНА
На главата на Брике се струваше, че да се подбере и пришие към главата на човек ново тяло е така лесно, както да се премери и ушие нова дреха. Обиколката на шията е премерена остава само да се избере труп със също такава обиколка на шията.
Обаче тя скоро се убеди, че работата не е толкова проста. Сутринта в бели халати при нея дойдоха професор Керн, Лоран и Джон. Керн разпореди да бъде снета внимателно главата на Брике от стъклената поставка и да бъде поставена с лице нагоре, така че да може да се вижда цялото срязване на шията. Храненето на главата с наситена с кислород кръв не се прекратяваше.
Керн се задълбочи в изучаване и измерване.
— Въпреки всичкото еднообразие на човешката анатомия — казваше Керн — всяко човешко тяло има своите индивидуални особености. Понякога е трудно да различиш дали пред тебе се намира външната, или вътрешната сънна артерия. Не е еднаква и дебелината на артериите, и ширината на дихателното гърло даже у хора с еднакъв обем на шията. Много ще трябва да се разправям и с нервите.
— Но как ще оперирате? — запита Лоран. — Като поставите среза на шията върху среза на туловището, вие по този начин ще закриете цялата повърхност на срязването.
— Там е работата. Ние с Доуел поработихме по този въпрос. Ще се наложи да се правят редица надлъжни сечения — да се отива от центъра към периферията. Това е много сложна работа. Ще трябва да се направят пресни сечения на шията на главата и трупа, за да се достигне до неумрели още, жизнеспособни клетки. Но все пак главното затруднение не е в това. Главното е как да се унищожат в тялото на трупа продуктите на започналото гниене или местата на инфекциозното заразяване, как да се очистят кръвоносните съдове от съсирената кръв, да се напълнят с прясна кръв и да се накара да заработи „моторът“ на организма — сърцето… А гръбначният мозък? Най-малкото докосване до него предизвиква силна реакция, често с най-тежки последствия.