Ларе беше зашеметен.
— Откъде имате тази информация?
Артур Доуел се усмихна самодоволно.
— Ето, виждате ли — каза развеселеният Шауб. — Казах ви, че не съм виновен.
— Представям си как весело живее в това проклето място Лоран. Но какво да предприемем, Артур? Да дигнем стените във въздуха с динамит? Да направим подкопаване?
Артур седна в креслото и се замисли. Приятелите мълчеха и от време на време го поглеждаха.
— Еврика! — изведнаж викна Доуел.
ЛУДИТЕ
Малка стая с прозорец към градината. Сиви стени. Сив креват, застлан със светлосиво мъхесто одеяло. Бяла масичка и два бели стола.
Лоран седи до прозореца и разсеяно гледа в градината. Слънчев лъч позлатява русите й коси. Тя е доста отслабнала и побледняла. От прозореца се вижда алея, по която се разхождат групи болни. Между тях се мяркат белите с черни обшивки престилки на сестрите.
„Луди…“ — тихо говори Лоран и гледа разхождащите се болни. — „И аз съм луда… Каква нелепост! Ето всичко, което постигнах…“
Тя сви ръце така, че пръстите й изпукаха.
„Как се стигна до това?…“
Керн я извика в кабинета си и каза:
— Трябва да поговоря с вас, мадмоазел Лоран. Помните ли нашия първи разговор, когато дойдохте тук, желаейки да получите работа?
Тя кимна с глава.
— Вие обещахте да мълчите за всичко, което видите и чуете в този дом, нали?
— Да.
— Повторете ми сега това обещание и можете да отидете и навестите вашата мамичка. Виждате как вярвам на вашата дума.
Керн намери сполучливо струната, на която свиреше. Лоран беше извънредно много смутена. Няколко минути тя мълча. Беше свикнала да държи на дадената дума, но след онова, което узна тук… Керн видя колебанието й и с тревога следеше как ще завърши вътрешната й борба.
— Да, аз ви дадох обещание да мълча — каза тя накрая тихо. — Но вие ме измамихте. Вие скрихте много неща от мене. Ако бяхте ми казали изведнъж истината, аз не бих ви дала такова обещание.
— Значи, смятате се свободна от това обещание?
— Да.
— Благодаря за откровеността. С вас е добре да има човек работа, защото поне не хитрувате. Вие имате гражданското мъжество да говорите истината.
Керн говореше това не само за да поласкае Лоран. Въпреки че смяташе честността за глупост, в тази минута той действително я уважаваше за мъжествения й характер и морална устойчивост. „Дявол да го вземе, ще бъде досадно, ако стане нужда да се премахне от пътя ми тази девойка. Но какво да правя с нея?“
— И така, мадмоазел Лоран, при първа възможност вие ще ме издадете? Сигурно ви е известно какви последствия ще има това за мене. Ще ме екзекутират. Нещо повече, ще бъде опозорено името ми.
— За това трябваше да помислите по-рано — отговори Лоран.
— Послушайте ме, мадмоазел — продължаваше Керн, сякаш не беше чул думите й. — Откажете се от вашата тясно морална гледна точка. Разберете, ако не бях аз, професор Доуел би изгнил отдавна в земята или би изгорял в крематориума. Неговата работа би спряла. Онова, което сега прави главата му, всъщност е посмъртно творчество. И това създадох аз. Съгласете се, че при такова положение аз имам известни права над продукцията на главата на Доуел. Нещо повече, без мене Доуел — неговата глава — не би могъл да осъществи своите открития. Вие знаете, че мозъкът не се поддава на опериране и срастване. И въпреки това операцията по „срастването“ на главата на Брике с тялото излезе прекрасна. Гръбначният мозък, който минава през шийните прешлени, се срасна. Над разрешението на тази задача работиха главата на Доуел и ръцете на Керн. А тези ръце — Керн протегна ръцете си, загледан в тях — също струват нещичко. Те спасиха живота на стотици хора и ще спасят още много стотици, ако вие не дигнете над главата ми меча на възмездието. Но и това не е всичко. Последните наши трудове трябва да направят преврат не само в медицината, но и в живота на цялото човечество. Отсега медицината може да възстанови угасналия живот на човека. Колко велики хора могат да бъдат възкресени след смъртта им, да бъде продължен животът им за благото на човечеството! Аз ще продължа живота на гения, ще възвърна на децата баща им, на жената — мъжа. Впоследствие такива операции ще извършва обикновеният хирург. Общочовешката мъка ще се намали.