„Нещастният“ — помисли Лоран, — „нима той се прави на луд, за да избегне смъртното наказание? Оказва се, че не само аз съм принудена да прибягвам към спасителната маскировка.“
Още един болен се приближи до Лоран, млад човек с черна козя брадичка, и започна да бърбори някаква безсмислица за извличането на квадратния корен от квадратурата на кръга. Но този път санитарят не приближи Лоран — очевидно младият човек беше вън от подозрението на администрацията. Той се приближаваше до Лоран и говореше по-бързо и настойчиво, пръскайки слюнки:
— Кръгът е безкрайност. Квадратурата на кръга е квадратура на безкрайността. Слушайте внимателно. Да се извлече квадратен корен от квадратурата на кръга — значи да се извлече квадратен корен от безкрайността. Това ще бъде част от безкрайността, въздигната в ента степен, по такъв начин може да се определи и квадратурата… Но вие не ме слушате — изведнъж се ядоса младият човек и хвана Лоран за ръката. Тя я издърпа и почти се затича към сградата, в която живееше. Близко до вратата срещна доктор Равино. Той сдържаше доволната си усмивка.
Едва Лоран беше влязла в стаята си, на вратата се почука. Тя би се заключила с удоволствие, но на вратата нямаше вътрешни ключалки. Реши да не отговаря. Обаче вратата се отвори и на прага се показа доктор Равино. Главата му, както винаги беше отметната назад, изпъкналите очи, малко разширени, кръгли и внимателни, гледаха през стъклата на пенснето, черните мустаци и брадичката мърдаха заедно с устните.
— Простете, че влязох без разрешение. Лекарските ми задължения ми дават известни права…
Доктор Равино намери, че е настъпил удобният момент да почне „разрушаването на моралните ценности“ на Лоран. В неговия арсенал имаше най-разнообразни средства за въздействие — от подкупващата искреност, вежливост и обаятелна внимателност — до грубостта и циничната откровеност.
Той реши на всяка цена да извади Лоран от равновесието и затова изведнъж взе безцеремонен и насмешлив тон.
— Защо не казвате: „Влезте, моля, простете, че не ви поканих. Бях се замислила и не чувах чукането ви…“ или нещо от този род?
— Не, аз чух вашето чукане, но не отговорих, защото ми се искаше да остана сама.
— Правдиво, както винаги! — иронично каза той.
— Правдивостта е лош обект за ирония — с известно раздразнение забеляза Лоран.
„Кълве“ — помисли весело Равино. Той седна безцеремонно срещу Лоран и впери в нея рачешките си немигащи очи. Лоран гледаше да издържи този поглед, но в края на краищата й стана неприятно, тя отпусна клепки и леко почервеня, ядосвайки се на себе си.
— Вие смятате — произнесе Равино със същия ироничен тон, — че правдивостта е лош обект за ирония. А аз мисля, че е най-подходящ. Ако вие бяхте толкова правдива, бихте ме изгонили вън, защото ме ненавиждате, а вие гледате да запазите любезна усмивка на гостоприемна стопанка.
— Това… е само вежливост, придобита от възпитанието — сухо отговори Лоран.
— А ако не беше вежливостта, бихте ли ме изгонили? — И Равино изведнаж се засмя с висок, лаещ смях. — Отлично! Много добре! Вежливостта не е в съгласие с правдивостта. От вежливост, значи, може да се откаже човек от правдивостта. Това едно. — И той сви единия си пръст. — Днес аз ви запитах: как се чувствувате и получих отговор: „Прекрасно“, макар по очите ви да видях, че ви идеше да се удушите. Следователно вие и тогава излъгахте. От вежливост ли?
Лоран не знаеше какво да каже. Тя трябваше или още един път да излъже, или пък да признае, че е решила да крие чувствата си. И тя мълчеше.
— Ще ви помогна, мадмоазел Лоран — продължи Равино. — Това беше, ако мога така да се изразя, маскировка за самосъхранение. Да или не?
— Да — отговори предизвикателно Лоран.
— И така, вие лъжете в името на приличието — едно, лъжете в името на самосъхранението — две. Ако продължим този разговор, страхувам се, че няма да стигнат пръстите ми. Вие лъжете още и от жалост. Нима не писахте успокоителни писма на майка си?
Лоран беше поразена. Нима Равино знае всичко? Да, на него действително му беше известно всичко. Това също влизаше в системата му. Той изискваше от своите клиенти, които му довеждаха мними болни, пълни сведения както за причините за настаняването им в неговата болница, така и за всичко, което се отнасяше до самите пациенти. Клиентите знаеха, че това е необходимо, в техен интерес, и не скриваха от Равино и най-ужасните тайни.
— Вие лъжехте професор Керн в името на поруганата справедливост и от желание да накажете порока. Вие лъжехте в името на правдата. Горчив парадокс! И ако се пресметне, ще се окаже, че вашата правда се е хранила през цялото време с лъжа.