Доктор Торндайк кимна и след кратка пауза рече:
— А какво ще кажете за очите, има ли нещо особено?
— Ами — отговорих аз, — доста са зачервени и насълзени, но той го отдава на четенето на слаба светлина, а освен това като че ли има лека хрема.
— Не казахте нищо за урината — отбеляза доктор Торндайк. — Предполагам, че сте направили необходимите изследвания.
— О, да, най-внимателно — казах аз, — но няма нищо нередно — нито албумин, нито захар, нищо необичайно.
— Сигурен съм — каза Торндайк, — че не ви е минало през ум да опитате с пробата на Марш.
— Пробата на Марш! — повторих аз, като го гледах втрещено. — Боже мой, не! Никога не ми е минавало през глупавата глава. Мислите ли, че всъщност може да е отравяне с арсеник?
— Това положително е възможно — отговори той. — Този комплекс от симптоми, които описахте, напълно отговаря на отравяне с арсеник, пък и, струва ми се, не отговаря на нищо друго.
Бях поразен. И въпреки това в мига, когато бе изказано това предположение, неговата очевидност сякаш щеше да ми извади очите.
— Разбира се! — възкликнах аз. — Това е почти типичен случай. И като си помисля, че дори не съм го забелязал, и то след като съм слушал всичките ви лекции! Аз съм глупак! Не заслужавам диплома!
— Глупости, Олдфийлд — каза Торндайк, — вие не сте изключение. На обикновения лекар почти винаги убягват случаите на отравяне. Съвсем естествено. Всекидневната му практика е свързана с болести и тъй като последиците от отравянето наподобяват болест, той почти неизбежно се заблуждава. По навик придобива несъзнателно предубеждение към това, което наричаме нормално заболяване; докато един външен човек като мен, който пристъпва към случая неподготвен и дори с предубеждение към анормалното, е нащрек за подозрителни симптоми. Но не бива да правим прибързани заключения. Първо, трябва да установим дали има или няма арсеник. Това ще бъде далеч по-лесно, ако вземем пациента в болница, но предполагам, че ще възникнат затруднения…
— Няма да има никакви затруднения, сър — казах аз. — Той ме помоли да уредя постъпването му в частна клиника.
— Така ли? — каза Торндайк. — Това също е показателно. Искам да кажа, че има известна възможност той самият да изпитва някои съмнения. Вие как бихте искали да постъпите? Искате ли да направите пробата и да продължите сам, или да дойда с вас и да видя пациента?
— За мен ще бъде огромно облекчение, ако го видите вие, сър — отвърнах аз, — и е много любезно от ваша страна да…
— Моля, моля — каза Торндайк. — Въпросът трябва да бъде решен, и то без бавене. При случаите на отравяне факторът време е жизненоважен. И ако получим положителен резултат, той трябва да напусне веднага тази къща. Вие разбирате, Олдфийлд, че идвам като ваш приятел. Финансовата страна не ме интересува.
Бях склонен да протестирам, но той отказа да обсъжда този въпрос, като посочи, че пациентът не е искал мнението на още един лекар.
— Може би — добави той, — ще се нуждаем от някои реактиви. По-добре е да изтичам до болницата да си взема лекарската чанта и да проверя дали съдържа всичко, от което ще имаме нужда.
Той се върна обратно и влезе в болницата, като ме остави да крача напред-назад по двора. След малко излезе, като носеше нещо прилично на малък куфар, облечен в зелено брезентово платно, и тъй като пред главния вход бе спряло свободно такси, от което току-що бе слязъл пътник, Торндайк го нае начаса. Като дадох на шофьора необходимите указания, влязох в колата след по-възрастния си колега.
По време на пътуването доктор Торндайк ми зададе няколко дискретни въпроса за семейство Ганет, на които отговорих също така дискретно. Всъщност знаех твърде малко за тези трима или четирима души — като включим Боулс, — от които се състоеше домакинството, и не счетох за уместно да допълвам малкото си знания с предположения. Придържах се строго към известните ми факти, като го оставих сам да си прави изводите.
— Знаете ли кой приготвя храната на Ганет? — попита той.
— Доколкото знам, с готвенето се занимава само мисис Ганет. Прислужницата е още момиче. Но съм съвсем сигурен, че мисис Ганет приготвя храната на болния; самата тя ми го каза. Както се досещате, няма много за приготвяне.
— Каква е професията на Ганет?
— Разбрах, че е грънчар. Керамик. Изглежда, се е специализирал в някакъв вид керамика. В спалнята си държи едно-две свои произведения.
— А къде работи?
— Има ателие в задната част на къщата; сигурно е доста голямо, макар че не съм го виждал. Трябва да е по-голямо, отколкото му е нужно, защото е дал една част от него на Боулс. Не ми е съвсем ясно с какво се занимава Боулс, май с нещо като златарство и инкрустации с емайл.