— Отивам в химическата лаборатория, за да оставя на професор Удфийлд няколко проби за анализ. Ще видя Ганет утре сутринта, надявам се, че и вие ще го посещавате от време на време — каза Торндайк.
— Да — отговорих аз, — ако е възможно, ще намина да го видя утре.
— Разбира се, че е възможно. Той все още е ваш пациент. Ако има някакво съобщение от Удфийлд, ще ви оставя бележка при старшата сестра. А сега трябва да тръгвам.
Ръкувахме се и всеки пое по пътя си и като гледах високата фигура, отдалечаваща се по коридора с лекарска чанта в ръка, започнах да си правя догадки какво ли ще е заключението на професор Удфийлд за пробите от кардамома и ечемичената отвара.
Глава пета
Съдебното решение
Подтикван от нетърпението да разкрия загадката около случая Ганет, на следващата сутрин аз направих единственото си важно посещение толкова рано, колкото позволяваше приличието, и след това бързо се отправих към болницата с надеждата, че ще стигна навреме, за да заваря доктор Торндайк, преди да си тръгне. Оказа се, че за щастие съм пресметнал правилно часа на посещението си, защото минавайки през главния вход, видях името му в присъствения списък и научих от портиера, че е отишъл в училището. Потеглих и аз нататък, но когато минавах през градинката, видях го да идва откъм лабораторията и тръгнах с него.
— Има ли новини? — попитах аз.
— Да — отговори той, — току-що видях Удфийлд и чух заключението му. От двете проби, които му дадох за анализ, едната — тази от кардамома, която видяхте — не съдържа арсеник. Другата — пробата от ечемичената отвара — съдържа половин грам арсеник в сто и петдесет грама течност. Ако приемем, че каната съдържа половин литър, значи в нея е имало около два грама арсеник, т.е. арсениста киселина.
— Бога ми! — възкликнах аз. — Но това е смъртоносна доза, нали?
— Вероятната смъртоносна доза — отговори той. — Известно е, че по-малко от грам и половина причинява смърт, но въздействието на арсеника е различно. Все пак с известна точност можем да кажем, че ако беше изпил цялата кана, със сигурност щеше да е мъртъв.
Изтръпнах, като си помислих, че той — пък и аз — се беше разминал на косъм със смъртта. Само навременната ни намеса — или по-скоро тази на доктор Торндайк — го беше измъкнала от къщата.
— Значи наличието на арсеник в ечемичената отвара премахва и последните ни съмнения, установено е натравяне с арсеник.
— Не съвсем — възрази Торндайк. — Обаче установихме този факт чрез лабораторни изследвания. Удфийлд и старшият лекар са открили арсеник в тялото на пациента. Количеството е било съвсем незначително — по-малко, отколкото предполагах, имайки предвид симптомите. Арсеникът обаче се разпада твърде бързо, значи можем да приемем, че са минали няколко дни от приемането на последната значителна доза.
— Да — казах аз, — а вие се появихте тъкмо навреме, за да го спасите от следващата значителна доза, която по всяка вероятност щеше да бъде последна. Между другото, какви са нашите задължения в този случай? Искам да кажа, трябва ли да се свържем с полицията?
— Не — отговори той решително. — Не е нито наше задължение, нито наше правото да се месим в случай като този, когато пациентът е напълно вменяем и може да отговаря за действията си. Наш дълг е да го осведомим за известните нам факти и да го оставим да предприеме такива мерки, каквито сметне за целесъобразно.
Точно така и направихме, след като зададохме обичайните в такива случаи въпроси за състоянието на пациента, в което между другото бе настъпило видимо подобрение.
— Да — каза весело Ганет, — чувствам се сто пъти по-добре и това не се дължи на лекарствата, защото не съм вземал нищо подобно. Изглежда, оздравявам от само себе си. Странно, нали? Или може би не е странно. А вие, господа, стигнахте ли до някакво заключение за моето заболяване?
— Да — сухо отговори Торндайк. — Установихме, че болестта ви се дължи на отравяне с арсеник.
Ганет се изправи в леглото и втренчено ни изгледа с отворена уста и с израз на върховно изумление и ужас.
— Отравяне с арсеник! — повтори той изумено. — Не вярвам. Сигурен ли сте, че няма грешка? Това е невъзможно.
— Стават и такива неща — сухо отговори Торндайк. — Но грешка няма. Направихме химичен анализ, можем да се закълнем и да го докажем в съда, ако се наложи. Арсеник е бил извлечен от вашето собствено тяло и от ечемичената отвара, която взех за анализ.