Когато започваше обаче същинското изпичане, всички бяхме заети. Дори Боулс оставяше работата си, за да помогне при подаването на дървата, изваждането на пепелта и чистенето на скарата, като даваше възможност на Ганет да контролира тягата и да намалява горенето до необходимата степен. Никога не успях да наблюдавам целия процес от начало до край, защото дори и по онова време работата ми изискваше да й отделям внимание; но веднъж присъствах при отварянето на пещта — четиридесет и осем часа след напалването — и забелязах вниманието, с което Ганет проверяваше температурата на съдовете, преди да ги извади на хладния въздух.
Един ден, докато наблюдавах как вае една кана с широко гърло, гледайки грубо направена скица — изключително груба, много несръчно нарисувана, както си помислих аз, — която лежеше на пейката до нето, той ми предложи нещо ново.
— Защо не опитате да направите и вие нещо, докторе? — каза той. — Някакъв обикновен предмет. Същинското ваене не е трудно, а и сте виждали как го правя. Вземете малко глина от сандъчето и опитайте какво ще излезе.
Не се възхищавах особено от ръчната керамика, защото наскоро си бях купил малка книжка за грънчарското изкуство и бях особено впечатлен от упътването за работа с грънчарското колело. Споменах за това на Ганет, но той не ме насърчи. Поради някаква причина, изглежда, хранеше дълбоки предразсъдъци към колелото.
— За търговски цели е чудесно заради бързината и количеството — каза той. — Но в механично изработените неща няма душа. Творецът вае — умелата му ръка направо превръща мисълта във форма.
Не оспорих твърдението му. Като погледнах със съжаление колелото, което бездействаше в ъгъла, аз взех от глината в сандъчето и започнах да я разточвам на дъската, но ми се видя доста странно, че въпреки неприязънта си към грънчарското колело се е снабдил с такова.
— Не съм го купувал — обясни ми той, когато му поставих въпроса. — Купих това ателие като доходно предприятие от изпълнителите на завещанието на предишния собственик. Той беше нещо като търговец-грънчар и тези уреди са му вършили работа. Но на мен не ми вършат работа. Аз нямам нужда от колелото и от тази голяма смесителна трошачка, а по-скоро бих предпочел една по-малка газова пещ. Но работилницата си беше готова и я купих страшно евтино заедно с цялото оборудване, взех я, както си беше, и трябваше да се задоволя с това.
Първият ми опит, една обикновена кана, не беше много успешен; стана явно несиметрична и изкривена на една страна. Но Ганет я одобри — очевидно точно за тези й качества — и дори ми предложи да я изпече. Каната не ме задоволи, аз я смачках и я върнах в сандъчето, където след повторно овлажняване бе източена отново. Защото аз сериозно се залових с тази работа. Тя се оказа по-интересна, отколкото очаквах, и както обикновено се случва в изкуството, интересът ми нарасна, когато започнах да преодолявам трудностите, натрупах опит и станах сръчен.
— Браво, докторе! — каза Ганет. — Продължавайте все така да опитвате и помнете, че ателието е ваше, когато ви се прииска да го използувате, независимо дали съм тук, или ме няма. (Всъщност той често отсъстваше, защото и двамата с Боулс имаха много почивни дни и ми се струваше твърде странно, че отсъствията им често съвпадат.) Няма защо да влизате през къщата. Ето ви ключ от външната врата, добре е да имате един. Ще ви го дам сега.
Той извади няколко ключа от джоба си и ми подаде един, така че в известен смисъл станах и аз наемател на ателието. Това беше незначително обстоятелство и все пак, както често се случва, то доведе до неподозирани последици, една, от които може да се нарече малко приключение, за чиято незначителност няма да поднасям извиненията си, защото то на свой ред имаше последици, свързани с тази история.
Случи се така, че първия път, когато използувах ключа, намерих ателието празно, а масите показваха, че и двамата съдружници имат почивен ден. Върху масата, която използувах, стоеше недовършен съд, покрит с влажни кърпи. Свалих ги и взех от сандъчето парче влажна глина, за да продължа работата си, когато погледът ми попадна на грънчарското колело; тутакси бях завладян от огромно изкушение. Това бе една чудесна възможност да задоволя амбицията си, да изпробвам тази възхитителна играчка, която за мен криеше цялата магия на грънчарското изкуство.