Приближих се до колелото и жадно го погледнах. Завъртях го внимателно и опитах как работи педалът: тъй като запъваше, взех кутията със смазочното масло на Боулс и капнах по една капка на осите. После придърпах стол и няколко минути се упражнявах с педала, докато успях да постигна равномерно въртене. Изглеждаше ми съвсем лесно, тъй като можех да карам велосипед и бях толкова окуражен, че реших да изпробвам умението си на грънчар. Като поставих леген с вода до колелото, аз занесох глината, придадох й форма на голяма топка, плеснах я върху навлажнения дървен диск, намокрих ръцете си и завъртях колелото.
Началото не беше успешно, тъй като не успях да наглася глинената топка точно в центъра и започнах да въртя много бързо; в резултат глината се отплесна и ме удари в стомаха. Както и да е, събрах я от скута си, върнах я на диска и започнах отново с по-голямо внимание и старание. Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше. Като внимавах за глината, забравях педала и колелото спираше; щом се съсредоточах върху педала, с глината се случваха странни неща. Все пак малко по малко му намерих „цаката“, припомняйки си указанията в наръчника и опитвайки препоръчаните там методи.
Беше завладяваща игра. В движението на въртящата се глина имаше нещо почти магическо. Сякаш от само себе си придобиваше най-неочаквани форми. Един лек натиск с ръцете и тя се издигаше във формата на колона, цилиндър или конус. Нежно докосване отгоре я превръщаше като по чудо в кълбо, а малко натиск с палците в средата на кълбото го издуваше и го превръщаше в купа. Беше чудесно и страшно приятно. Всички промени носеха чара на неочакваното. Аз не бях измислил формите; те просто ставаха от само себе си и случайният допир веднага ги променяше в нещо различно и еднакво удивително.
С удоволствие, близко до екстаз, и с растящо умение продължих да играя тази несравнима с нищо игра повече от час. После се появиха признаци на умора, защото това беше доста изнурително занимание; тогава реших, че е по-добре да изработя нещо. Тъкмо бях направил една плитка купа (или по-точно тя сама си стана); като я хванах внимателно в ръцете си, тя се издигна, източи се и доби формата на тумбесто гърне с леко завит навътре отвор. Погледнах го с приятна изненада. Наистина имаше много изящна форма и щеше да е жалко да го развалям с допълнителни манипулации. Реших да не го пипам повече и да го смятам за готово.
Като отместих крак от педала и оставих колелото да спре, появиха се нови особености. Повърхността му беше набраздена от „грънчарския палец“, което ясно показваше, че е правено на колело. Това обаче не отговаряше на целта ми, тъй като исках да изиграя приятелска шега на Питър Ганет, като му пробутам гърнето за ръчно изработено. Предателските бразди трябваше да изчезнат и да бъдат заменени с други лъжливи белези.
Обработих го внимателно с моделиращия инструмент и с влажна гъба, като го заглаждах леко и наблюдавах една от каните на Ганет, докато всички следи от колелото бяха заличени и гърнето спокойно можеше да мине за ръчно изработено. Разбира се, за да се разкрие измамата, бе достатъчен един поглед във вътрешността му, която не посмях да пипам, но се надявах, че никой няма да погледне там.
Следващата ми задача бе украсата. Методът, който обикновено използуваше Ганет — следвайки примитивната традиция на първобитните орнаменти, — бе или да очертае линия в меката глина, или да оформи прости фигури с нокътя на палеца си. Всъщност за тази цел той не използуваше палеца си. Една чаена лъжичка за горчица даваше същия резултат, а беше и по-удобна. Взех лъжицата, с която измайсторих нещо като груба плетеница околовръст, разнообразена от симетрични вдлъбнатини, които направих с върха на медицинския термометър. Накрая се амбицирах да изработя нещо по-забележително; извадих ключа си и като направих няколко опита на парче глина, реших, че е превъзходен като елемент от мотива, особено ако се съчетае с термометъра. Отпечатъците на ключа, разположени в кръг с център една дупчица, направена с термометъра, образуваха проста, но интересна розетка, която можеше да бъде доукрасена с кръг от дупчици между отпечатъците. Наистина беше много сполучливо и аз останах толкова доволен, че продължих да разкрасявам произведението си с още четири такива розетки, като ги разположих симетрично (не че за Ганет симетрията имаше някакво значение) върху изпъкналите стени под орнаментите, направени с нокът.