Всъщност не стоях много дълго — не повече от нормалното. След като рови безплодно и продължително в шкафа, си, Боулс го затвори, заключи вратичката и като се сбогува мрачно с мен, замина си; тъй като нямах никакво желание да говоря с Ганет за кавгата, а и той не изглеждаше особено общителен, бързо използувах възможността да приключа посещението си.
Случаят бе крайно неприятен и го запомних за дълго. Оттогава ателието престана да ме привлича. Приятната му другарска атмосфера сякаш се бе изпарила. Продължавах да се отбивам от време на време, по-скоро за да не изпускам от очи Ганет, отколкото да гледам работата на двамата „художници“. И аз като мисис Ганет се чудех защо тези двама мъже, които се мразеха така явно, поддържат ни в клин, ни в ръкав отношенията си. Във всеки случаи за мен това място беше изгубило чара си поради омразата и злобата, които царяха там, и дори да имах свободно време в излишък — но нямах, — щях да бъда само един случаен посетител.
Глава седма
Мисис Ганет носи странни вести
Мъдростта на дедите ни е обогатила с поуката, че заключената врата на конюшнята губи ролята си на предпазна мярка, когато конят вече е откраднат. Все пак (тъй като е много лесно да разсъждаваш умно след случилото се, а не преди него) подобни безполезни форми на закъсняла предпазливост продължават да се срещат често и собственият ми опит напълно потвърди тази истина. След като пациентът ми бе отровен с арсеник под носа ми и при това по най-грубия и явен начин, сега посветих свободното си време на усилено изучаване на съдебната медицина и токсикологията.
Разбира се, моят случай не бе съвсем типичен. Истинският кон наистина бе откраднат, но в конюшнята все още имаше цял табун вероятни коне. Навярно в цялата си практика никога нямаше да имам друг случай на отравяне. От друга страна, можех да се сблъскам с такъв случай на следващия ден, или ако не е отравяне, то с някое друго престъпление в рамките на съдебната медицина. Изглежда, такива случаи се срещаха много често, ако се съди по ужасяващите сведения на авторите, чиито трудове поглъщах, и едва ли не започнах да се надявам, че усилията ми да ги изуча няма да отидат напразно.
Беше естествено, че постоянното занимание е проследяването и откриването на престъпления малко или много ще подейства върху обичайното ми душевно състояние. И наистина подейства. Постепенно придобих определено скотландярски възгледи и продължих работата си — надявам се, без да пренебрегвам болните си пациенти — с мисълта за вероятни престъпления, ако не съзнателна, то поне блуждаеща, в най-горния слой на подсъзнанието. Невинните ми пациенти и техните също така невинни близки едва ли предполагаха за токсикологичния баланс на симптомите и предписаното им лечение, едва ли достойният Питър Ганет допускаше, че дори когато ми показваше тайните на глината, извратеното ми съзнание преценяваше вероятните възможности — различните глазури, които използуваше, да бъдат използувани за непряко и незабелязано отравяне.
Споменавам тези промени в съзнанието ми, свързани с по-нататъшните ми преживявания и скорошното задълбочено изучаване на съдебната медицина, за да хвърля светлина върху последвалите събития. Аз не се извинявам. Душевното ми състояние може да изглежда странно, но при все това бе напълно естествено. Веднъж бях заварен неподготвен, но нямах намерение това да се повтори, ето защо бяха необходими тези сложни предпазни мерки срещу възможности, чиято вероятност бе почти незначителна.
Така се случи, че една вечер в паузите между прегледите, мисълта ми се завъртя около моя приятел Питър Ганет. Не го бях виждал от няколко седмици, тъй като работата ми се беше увеличила и ми оставаше малко свободно време. Бях и locum tenens на лекаря на полицията, който бе в отпуск; това още повече намали свободното ми време и вероятно увеличи промяната в душевното ми състояние, която вече описах. Както и да е, аз малко се укорявах, защото той беше самотен човек и ясно бе показал, че се радва на срещите ни. И наистина ми се струваше, че съм единственият му приятел, защото Боулс явно не можеше да бъде считан за такъв, и ако кавгата в ателието ме накара да намразя това място, то същата тази кавга всъщност увеличи приятелските ми задължения, които ме бяха довели за пръв път в ателието.