Ала от Питър Ганет нямаше и следа. Естествено беше да се заключи, че го няма тук. Но разумът ми отказваше да приеме това заключение. Според жена му той бе изчезнал в ежедневното си облекло; трудно бе да се допусне, че е излязъл така. Ако не беше излизал обаче, трябваше да е някъде наблизо. Така разсъждавах по-скоро с предубеждение, отколкото логично, докато се изкачвах по незастланите стълби към сутерена, забелязвайки невероятно силния шум от стъпките си, който отекваше из потъналия в тишина дом.
Като минавах през салона, спрях пред закачалката за шапки, за да се уверя в казаното от мисис Ганет. Наистина имаше две шапки: смачкана широкопола филцова шапка, която познавах много добре, и едно доста обикновено бомбе, с което никога не го бях виждал, но с неговите инициали отвътре, което установих, като го свалих от закачалката и го разгледах. Тук беше и бастунът му — груб буков бастун, и чадърът с четливо ПГ върху сребърната лентичка около дръжката. Имаше и друг бастун, който никога не бях виждал и който бе твърде необичаен за бохема Ганет: красив, полиран бамбуков бастун с позлатена лентичка и позлатен край на дръжката. Измъкнах го от стойката и тъй като ми се стори доста дълъг, взех и бамбуковия бастун и ги сравних, при което бамбуковият се оказа по-дълъг с цели два сантиметра. В това нямаше нищо особено и тъй като не видях инициали, аз го поставих обратно, когато погледът ми долови миниатюрен монограм на позлатения връх. Представляваше плетеница като повечето монограми, но аз в края на краищата успях да разпозная буквите „Ф“ и „Б“.
Сега бе съвсем сигурно, че бастунът принадлежи на Фредерик Боулс. От което следваше, че той скоро е бил в къщата. В това нямаше нищо неестествено, тъй като той ходеше доста редовно в ателието и обикновено влизаше през къщата. Но защо си беше оставил бастуна? И защо мисис Ганет не бе споменала нищо нито за бастуна, нито за самия Боулс? Ако бе работил тук, би трябвало да знае кога е видял Ганет за последен път, защото ако не е имал секретен ключ, сигурно му е отварял самият Ганет.
Като премислях всичко това, реших да погледна още веднъж ателието, преди да напусна къщата. Когато влязох първия път, то явно бе празно, пък и там нямаше големи шкафове или други вероятни скривалища. Но все пак съществуваше някаква вероятност по-подробното му претърсване да хвърли известна светлина върху работата на Ганет и времето, по което е изчезнал. Излязох през страничната врата и като пресякох двора, отворих вратата на ателието, светнах лампите, дръпнах завесата и пристъпих вътре.
Глава осма
Доктор Олдфийлд прави удивителни разкрития
Като влязох в ателието и спрях до самата завеса, започнах да оглеждам обширното, пусто, внушаващо страх помещение, без определена цел. Беше очевидно, че тук няма никого — ни жив, ни мъртъв, нито пък се виждаше някое кътче, достатъчно голямо, за да послужи за скривалище. И въпреки това, докато стоях така, злокобното чувство, обхванало ме още докато претърсвах къщата, се засили. Побиха ме тръпки от мъртвешката тишина и покоя на мястото, което бях виждал само весело и оживено от работа и другарство.
Както и да е, стоях и се оглеждах с неприятното чувство, че тази просторна гола стая, която бе работното място на Ганет и център на интересите му, е свързана по някакъв начин с необяснимото му изчезване.
Скоро беглият оглед отстъпи място на едно по-подробно претърсване. Започнах да преглеждам различните предмети в ателието и да си отбелязвам какво може да се разбере от тях за скорошната работа на Ганет. Тук стоеше грънчарското колело, старателно почистено — макар и неизползувано — напълно според привичките му винаги всичко да е в пълен ред; имаше и една редица „сурови“, неизпечени кани, които съхнеха на лавицата, докато станат готови за пещта. Но когато погледнах самата пещ, бях изненадан от нещо съвсем необикновено, знаейки присъщата на Ганет любов към реда. Отворите за поддържане на огъня, които водеха във вътрешността, бяха задръстени с пепел и под всеки от тях имаше големи количества от нея — явно е била изгребвана по време на горенето и оставяна на дъното на пещта. Ганет никога не постъпваше така. Обикновено като изгребеше пепелта, той я изсипваше в една кофа, която изнасяше на двора, и щом като горенето спреше, той почистваше останалата пепел и оставяше пещта чиста и готова за следващото запалване.