Разстоянието между Джейкъб Стрийт и Морнингтън Кресънт е съвсем късо — твърде късо за всичко, което имах да обмислям, докато вървях натам. Защото едва когато затворих вратата и се заех да изпълня задачата си, започна да ми става ясно колко неудобен е наближаващият разговор. Какво трябваше да кажа на мисис Ганет? Задавайки си този въпрос, разбрах, че той поражда два други въпроса. Първият бе: колко знаеше тя? Изпитваше ли някакви подозрения, че съпругът й е убит? Дори и за момент не се усъмних, че е участница в тези странни събития, на които само ателието е било свидетел, но нервността й, ужасът й при мисълта да прекара нощта вкъщи и най-вече странната й уплаха да влезе в ателието оправдаха подозренията, че дори и да не знаеше нищо за случилото се, догадките й бяха прекалено точни.
В такъв случай колко знаех аз? Със сигурност бях приел, че в пещта е бил изгорен труп и че това е бил трупът на Питър Ганет. Мислех, че мога да назова и извършителя на това зловещо деяние. Но си спомних честите предупреждения на доктор Торндайк, отправени към студентите му — никога да не смесват заключението или мнението си с фактите и никога да не излизат извън твърдо установените факти. Но аз вече го бях сторил и сега, като преценявах още веднъж заключенията си в светлината на този чудесен принцип, разбрах, че всъщност фактите, които бях установил (макар че те потвърждаваха моите изводи), бяха достатъчни да предизвикат едно подробно разследване.
Тогава трябваше ли просто да кажа на мисис Ганет какво съм видял и да я оставя сама да си направи изводите? Като се има предвид голямото ми недоверие към тази жена, подобни действия не бяха за предпочитане. Всъщност въпросът беше много труден; не бях взел никакво решение, когато се озовах пред вратата на мис Хюз и в отговор на почукването ми отвори самата мисис Ганет.
Все още обмисляйки нещата, аз заговорих, като изразих надеждата, че мис Хюз е успяла да я настани.
— Да — отговори тя, като ме въведе във всекидневната, — доволна съм, че ми предложи свободната спалня. Тя е много любезна и мила. А вие какво свършихте? Забавихте се страшно много. Очаквах да дойдете най-малко преди половин час.
— Отне ми доста време — обясних аз, — защото прерових цялата къща от тавана до мазето и проверих всяко ъгълче и дупчица.
— И не намерихте нищо, така ли?
— Нито следа в цялата къща.
— Толкова е любезно от ваша страна, че го взехте така присърце — каза тя. — Не зная как да ви се отблагодаря, вие сте и толкова зает. Предполагам, че не сте влизали отново в ателието.
— Влизах — отвърнах аз. — Помислих си, че не е лошо да хвърля още един по-подробен поглед и там установих приблизително времето, когато е изчезнал, защото отворих голямата пещ и открих, че е доста топла вътре. Не знам за колко време изстива. А вие знаете ли?
— Не съвсем точно — отговори тя, — но мисля, че за доста дълго време, щом е затворена. Във всеки случай фактът, че е била топла, не ни казва нищо повече от това, което знаем. Всичко е толкова загадъчно, пък и аз не зная какво, за бога, да правя отсега нататък.
— А мистър Боулс? — попитах аз. — Трябва да е бил в ателието напоследък. Няма ли да е добре да го потърсите и да разберете дали не може да хвърли светлина върху тази загадка?
Тя печално поклати глава и каза:
— Потърсих го. Вчера отидох в квартирата му, днес сутринта също, но чуках и звъних напразно. Портиерът казва, че не го е виждал от около една седмица, макар че го е търсил, за да му предаде колет, оставен от пощальона. Качвал се е до апартамента му няколко пъти, но не е намерил никого. А и прозорците му били тъмни вечерно време. Трябва да е заминал.
— Той знаеше ли кога се връщате?
— Да — отговори тя. — Има и още нещо странно. Писах му и му съобщих кога се връщам; поканих го да се отбие на чай. Но той не само че не дойде, ами не отговори и на писмото ми.
Обмислих този нов развой на нещата, не ми се виждаха толкова загадъчни, колкото на нея. После внимателно пристъпих към неизбежното разкритие:
— Да, мисис Ганет, както казвате, това наистина е много загадъчно. Но не можем да го оставим така. Ще трябва да открием какво се е случило със съпруга ви и тъй като ние самите нямаме възможност да го направим, налага се да потърсим помощта на тези, които имат. Ще трябва да се обърнем за помощ към полицията.
Наблюдавах я внимателно и малко се успокоих, като забелязах, че това явно не я разтревожи. Обаче не го прие и с възторг.