Тук възникваше и друго съображение. Ако Боулс е успял да даде голяма, смъртоносна доза арсеник, би ли могло да се открие някаква следа от отровата в изпепелените останки? Изглеждаше съмнително, макар че ми липсваше опит, за да имам собствено мнение по въпроса. Обаче си струваше да се опита, защото, ако резултатът от опита беше отрицателен, това с нищо нямаше да навреди, докато откриеше ли се и най-незначителна следа от арсеник, това щеше да е сигурно доказателство от най-голяма важност.
Вече споменах, че след произшествието с отровата взех предпазни мерки, за да предотвратя друг подобен случай в бъдеще и между другото се бях снабдил с една много точна апаратура за откриване на арсеник. Тук влизаха уредите, необходими за пробата на Марш — не обикновените учебни уреди, използувани за демонстрации в часовете по химия, а истинска съвременна апаратура, което гарантира възможно най-голяма чувствителност и прецизност на приборите. Като друга предохранителна мярка бях правил няколко пробни анализа, за да се убедя, че ако се наложи, мога да разчитам на собственото си умение да ги използувам.
И ето че ми се удаде такъв случай. Не беше много обещаващо, тъй като вероятността да получа положителен резултат бе твърде малка. Но аз се впуснах в изследването с ентусиазъм, който значително намали престоя ми на масата, защото веднага след като бях глътнал и последната хапка, аз станах и се отправих към амбулаторията, която ми служеше и за лаборатория. Тук извадих от джоба си кибритената кутийка с кокалчето от показалеца и вързопчето с натрошени парченца от сандъка. Отворих кутийката, внимателно увих в памук малката кост и я сложих в епруветка, запуших я с коркова тапа и я заключих в едно чекмедже. После развързах вързопчето и се залових с изследването.
Като начало започнах с едно-две от парченцата, като ги разгледах под микроскопа с малко увеличение и потвърдих напълно предположението си, че са кремирани кости; след като се справих с това важно начало, захванах се с химическата част на изследването. Не е необходимо да измъчвам читателя с подробностите, които — да си кажа откровено — ми се сториха твърде досадни и уморителни. В общи линии процедурата протече, както следва: първо разделих парченцата на две купчинки, като запазих едната, в случай че се наложи по-нататъшно изследване. Другата част разтворих в силна солна киселина и дестилирах сместа капка по капка в съд, съдържащ малко количество дестилирана вода — една бавна и отегчителна работа, която постави на жестоко изпитание търпението ми и която в последна сметка бе само подготовка към същинския анализ. Накрая течността в ретортата се изпари, като остана малко количество полусухо вещество, при което аз преместих спиртната лампа и насочих вниманието си към апарата на Марш. Направих обичайната проба за чистотата на реагентите, после нагласих лампата под изходната тръба от закалено стъкло и я наблюдавах няколко минути, след като се бе нагряла до зачервяване. Тъй като нямаше и следа от потъмняване или отлагания в тръбата, бях сигурен, че в химикалите ми няма арсеник — както се бях убедил от предишни опити.
И ето дойде време за истинския опит. Като отделих съда от ретортата, изпразних съдържанието му — дестилираната течност — в добре измита мензура и от нея започнах да наливам бавно, капка по капка в облото гърло на колбата, където се събираше газът. Не се надявах да получа някакъв резултат — най-малкото така си внушавах. Както и да е, докато наливах „дестилата“, наблюдавах изходната тръба с тръпнещо нетърпение. Защото това бе моят пръв истински анализ и след всички притеснения и тревоги един отрицателен резултат щеше да намали чувствително интереса ми. Ето защо поглеждах с жадни очи към изходната тръбичка.
Така или иначе резултатът, който започна да се появява, ме смая. Надмина и най-смелите ми очаквания. Защото преди да бях свършил да изливам дестилата, на вътрешната страна на изходната тръбичка се появи тъмен кръг точно зад загрятото до червено място и от секунда на секунда ставаше все по-интензивен и се разрастваше, докато значителна част от тръбата се покри с типичното „арсениково огледало“. Седях пред апарата и го наблюдавах в изстъпление, изпълнен не само с естествения триумф на начинаещия, успял при първия опит, но и със задоволството, че съм изковал оръжие, което ще поставя в ръцете на отмъстителното правосъдие.