Сега причината за смъртта на бедния Ганет бе установена съвсем точно. Първоначалната ми догадка се бе оказала вярна. По някакъв начин убиецът бе успял да даде силна доза арсеник, довела до внезапен и фатален резултат. Точно така трябва да е станало. Количеството отрова в трупа сигурно е било невероятно голямо, защото дори след разпадането на голяма част от арсеника в пещта, в пепелта бе останало значително количество, макар да нямах достатъчен опит да преценя колко е точно.
Не продължих анализа. Според обичайната процедура трябва да се отреже парчето от тръбата с „арсениковото огледало“ и да се подложи на друг, допълнителен тест. Но аз счетох това за ненужно и даже нежелателно. Вместо това внимателно отделих тръбата от колбата и като я завих в няколко листа хартия, опаковах я в картон и я прибрах заедно с костта от показалеца, за да са готови за посещението ми в полицията на следващата сутрин.
Глава девета
Инспектор Бланди разследва случая
На следващата сутрин, веднага след като привърших с по-важните си посещения, аз събрах резултатите от разследванията си — костта от показалеца, остатъка от натрошените кости и стъклената епруветка с арсениковото огледало — и бързо се отправих към полицейския участък в трескаво очакване да поднеса неприятните си разкрития и да задвижа машината на закона. Бях приет от сержанта, който седеше изпъчен зад бюрото си и с приятелска усмивка ме запита с какво може да ми бъде полезен.
— Много държа да се срещна с началника, ако може да ми отдели няколко минути — отговорих аз.
— Съмнявам се — каза сержантът. — Точно сега е много зает. Аз не бих ли могъл да ви помогна?
— Мисля, че е по-добре да се видя с него — отговорих аз. — Въпросът е спешен и не знам до колко може да се счита за поверителен. Смятам, че първо трябва да говоря с него.
— Звучи доста загадъчно — каза сержантът, като ме оглеждаше критично, — но да видим какво ще каже той. Доусън, влезте и кажете на началника, че доктор Олдфийлд иска да говори с него и не казва за какво.
При тези думи полицаят отиде до вратата в дъното на кабинета и почука, чу се силен, нетърпелив глас: „Влезте!“ и той влезе. След известно забавяне, вероятно запълнено с обяснения, той се появи, следван от началника, който носеше голяма тетрадка в едната си ръка и молив — в другата. Изражението му не беше любезно, а доста гневно и въпросително, на лицето му се четеше въпросът: „Е, какво толкова?“, а това пролича и от твърде краткия му поздрав.
— Бих искал да ви кажа няколко думи, господин началник — отговорих смирено.
— Добре — каза той, — но наистина да са няколко. В момента разговарям с един офицер от Скотланд Ярд. За какво става въпрос?
— Имам причини да смятам, че е извършено убийство — отговорих аз.
Тези думи значително го съживиха, но въпреки това той прие сензационното ми изявление с отчайващо безразличие.
— Значи вие мислите или подозирате, че е извършено убийство? — попита той с подчертано скептичен тон.
— Нещо повече — отвърнах. — Аз съм абсолютно сигурен. Дойдох да ви представя фактите, които са ми известни; донесъл съм и някои неща, които ще ви убедят напълно.
Той се замисли за малко, после все още раздразнително каза:
— Чудесно. Тогава по-добре влезте и ни разкажете за какво сте дошли.
С тези думи той посочи отворената врата и след като влязох, последва ме и я затвори след себе си. В кабинета видях един господин, който седеше до масата и пред него лежаха няколко листа. Имаше доста забележителна външност — леко плешив, с продълговато, кротко лице и с още по-дълъг и остър нос, — цялата му физиономия излъчваше изключително благодушие към недостойния свят. Не зная какво подсказваше видът му, но той определено не подсказваше, че е детектив от криминалния отдел. Въпреки всичко, това бе официалната му длъжност, както се оказа, когато началникът ми го представи под името Бланди и додаде:
— Това е доктор Олдфийлд, който е дошъл да ни съобщи някои сведения за предполагаемо убийство.
— Много мило от негова страна! — възкликна инспектор Бланди, като се изправи, поклони ми се почтително и ме огря с благословията си, докато стискаше ръката ми нежно и пламенно. — Щастлив съм да се запозная с вас, сър. Винаги съм щастлив, когато се запознавам с хора от вашата хуманна и безценна професия.
Началникът кисело се усмихна и ми предложи стол.
— Предполагам, инспекторе — каза той, — че е по-добре да отложим нашата работа за по-късно и да изслушаме доктора.