— Чувал съм, че мистър Боулс излага някои от тези неща в частни галерии и предполагам, че някои от тях се купуват. Сигурно е така, защото той не би продължавал да ги прави.
Инспектор Бланди ме удостои с доста странна, загадъчна усмивка, но нищо не каза. Просто изтърси „боклуците“ обратно в чекмеджето, върна го на мястото му и измъкна следващото.
Навярно неговото съдържание го заинтригува силно, защото той погледна в чекмеджето с израз на приятно задоволство и, изглежда, се замисли върху това, което виждаше, като че ли то му подсказа някаква нова идея. Накрая изсипа съдържанието върху хартията и усмихнато ме покани да споделя впечатленията си. Погледнах към разнородната купчина пръстени, брошки, медальони и други дреболии и забелязах, че те приличаха на обикновените бижута, които човек може да види по витрините, с тази разлика, че им липсваха камъните.
— Мисля, че мистър Боулс не е правил нито едно от тези неща — казах аз.
— И аз съм съвсем сигурен в това — рече Бланди, — но мисля, че той е извадил камъните. Говори ли ви нещо тази сбирка?
— Предполагам — отговорих аз, — че това са стари бижута, които е купил евтино, за да ги претопи за собствената си работа.
— Да — съгласи се Бланди, — купил ги е, за да ги претопи и изработи отново. Но не ги е купил евтино, ако са от магазин. На пазара не можете да купите евтино злато. Златото си е злато, независимо дали е старо, или ново. То си има определена цена на унция и по-евтино не можеш да го купиш, а винаги можеш да го продадеш на същата цена. Говоря за редовния пазар.
Той още веднъж ме удостои със същата странна, загадъчна усмивка и като изсипа бижутата обратно в чекмеджето, премина към следващото.
То съдържаше суровия материал: малки кюлчета злато, метални зърна от тигели или поти и тънки златни слитъци. За мен те не представляваха особен интерес, но очевидно Бланди мислеше другояче, защото доста дълго надзърта в чекмеджето с особена благосклонна усмивка. Не изсипа съдържанието му върху масата. Вместо това взе дълги щипци от една лавица, деликатно извади с тях златните плочки и внимателно ги положи на хартията, след като ги разгледа от двете страни.
— Изглежда, тези плочки ви интересуват доста — казах аз.
— Така е — отговори той. — Тук има две неща, които заслужават внимание. Първо: такива златни плочки сарафите продават на златарите. Това означава, че той е купувал златото по редовния начин, от търговци. Не всичко е купувал на старо. А ето и второто.
Той вдигна с щипците едната от плочките и ми я показа; тогава забелязах, че върху полираната й повърхност има отпечатък на нечий омазнен пръст.
— Отпечатъкът ли имате предвид? — попитах аз.
— Отпечатък от палец — поправи ме той, — очевидно е от палец на лява ръка, а от другата страна — на показалец. И двата са съвсем ясни, каквито са отпечатъците върху полиран метал.
— Да — казах аз, — наистина са доста ясни. Но какво от това? Те са на мистър Боулс, защото шкафът е на мистър Боулс. Знаем, че го е използувал и че често е бил в ателието. Не разбирам как отпечатъците ще ви подскажат нещо, което не знаете.
Инспекторът снизходително се усмихна:
— Учудващо е как умът на учения човек веднага схваща най-важното. Но мисля, че пропускате един дребен факт. Откриваме, че мистър Боулс е купувач на бижута на старо. Е, в отдела за отпечатъци имаме картоните на твърде много господа, които купуват бижута на старо. Разбира се, твърде невероятно е отпечатъците на мистър Боулс да са сред тях. Но за ума на учения, доказателството е по-добро от предположението. Дактилоскопите ще успеят да ни дадат доказателството.
Този толкова деликатен намек ме наведе на нова мисъл и ме накара да погледна с други очи съдържанието на следващото, последно чекмедже. Там имаше малки картонени кутии, които съдържаха скъпоценни камъни. Една бе наполовина пълна с полускъпоценни камъни: лунни камъни, тюркоази, гранати, ахати, червени халцедони и други такива. Друга съдържаше по-малко на брой скъпоценни камъни — рубини, сапфири, смарагди, докато в третата имаше само диаманти, предимно с малки размери. Думите на инспектора само изразиха мисълта, която ми хрумна веднага.
— Тези камъни — каза той — вероятно са били извадени от старите бижута. Не бих казал, че той е купувал камъните от търговци, защото само две от неговите работи са украсени със скъпоценни камъни, при това с лунен камък и червен халцедон. Изглежда, не използува често камъни — много по-трудно е, отколкото да се капне малко емайл. Значи ги продава. Чудно кой ги купува.