— Да, и той с това се извини за многото си въпроси. Но беше ужасно изпитание. И въпреки че беше толкова учтив и отзивчив, сигурно ме подозира, че знам повече, отколкото казвам. Разбира се, не каза нищо подобно.
— Мисля, че това е плод на въображението ви — рекох аз. — Той не би могъл да ви подозира, че знаете каквото и да е за… ъ-ъ… трагедията, като е разбрал, че не сте били в Лондон по това време.
— Може би сте прав — каза тя. — Все пак той ме разпитваше предимно къде точно съм била и искаше да му казвам точните дати, които, разбира се, не можах да си спомня веднага. После ми зададе много въпроси за мистър Боулс, особено къде е бил на определени дати, и ми направи впечатление, че знае доста за него.
— Какви въпроси ви зададе за мистър Боулс? — попитах с любопитство, като си припомних загадъчните думи на Бланди за папките с отпечатъци в Скотланд Ярд.
— Започна с това дали двамата, Питър и Фред, обикновено са били в добри отношения. Добре, но вие знаете, докторе, че не се разбираха. После ме попита винаги ли са били в лоши отношения, а като му казах, че някога бяха много добри приятели, той пожела да узнае кога точно е настъпила промяната в отношенията им и дали мога да я обясня по някакъв начин. Казах му съвсем честно, че не мога, а що се отнася до времето, когато се скараха за първи път, успях само да му кажа, че беше някъде през втората половина на миналата година. После той започна да ме разпитва за пътуванията на мистър Боулс — къде е бил на тази и тази дата — и, разбира се, аз не можах да си спомня, ако изобщо съм знаела някога. Но успях да си спомня последната дата, за която ме попита. Помоли ме да си припомня къде е бил мистър Боулс на деветнайсети септември миналата година. Помислих малко и си спомних, защото Питър бе заминал с него за уикенда, а аз използувах отсъствието им, за да отида на гости в Истбърн. Тъй като бях в Истбърн на деветнайсети септември, знам, че Питър и мистър Боулс са били в Нюингстед на тази дата.
— Нюингстед! — възкликнах аз и веднага млъкнах.
— Да — каза тя, като ме погледна изненадано. — Знаете ли го?
— Бегло — отговорих аз, като внезапно станах предпазлив, припомняйки си отново за папките с пръстови отпечатъци. — Случайно познавам един лекар, който работи там.
— Е, мистър Бланди явно много се интересуваше от посещението на мистър Боулс в Нюингстед и особено от факта, че тогава Питър е бил с него; накара ме да си припомня дали тази дата съвпада с промяната в отношенията им. Много странен въпрос. Не мога да си представя откъде му е дошло наум. Но като се замислих, открих, че е прав; спомних си съвсем ясно, че като се върнах от Истбърн, нещо не беше наред. Те не приличаха на себе си. Сякаш цялото им старо приятелство бе изчезнало и бяха готови да се карат по най-дребен повод. Караха се ужасно. Бях изплашена, защото и двамата са силни мъже, и двамата са склонни да прибягват към насилие.
— А имахте ли някаква представа какво ги е изправило един срещу друг?
— Не. Подозирах, че се е случило нещо, докато двамата отсъстваха, но никога не успях да открия какво е то. Говорих и с двамата, питах ги какво е станало, но не успях да измъкна и дума. Те просто казаха, че съм си въобразявала. Но знаех, че не е така и непрекъснато се опасявах, че може да се случи нещо.
— Така че, предполагам… ъ-ъ… за вас убийството не е дошло изневиделица? — казах аз.
— Не го наричайте убийство! — възпротиви се тя. — Не може да е било убийство. Сигурно е бил някакъв нещастен случай. Когато двама силни и разгневени мъже започнат да се бият, никой не знае как ще свърши това. Сигурна съм, че е било нещастен случай — ако предположим, че мистър Боулс е убил Питър. Не знаем какво е станало. Това е само предположение.
Помислих си, че предположението е доста вярно, но не казах нищо. Моята непосредствена грижа бе за бъдещето. Мисис Ганет бе моя пациентка и я считах за приятелка. Тя бе подложена на непоносимо напрежение и аз подозирах, че тепърва я чака нещо по-лошо. Въпросът бе какво да се направи.
— Намекна ли инспекторът, че ще иска от вас още сведения? — попитах аз.
— Да. Той каза, че тия дни трябва да отида в кабинета му в Скотланд Ярд, за да дам показания и да ги подпиша. Това ще бъде ужасно мъчение. Само като си помисля за него, ми прилошава от ужас.
— Не виждам защо — казах аз. — Вие в никакъв случай не сте отговорна за случилото се.
— Вие знаете, че не съм — каза тя, — но полицията не знае, а мистър Бланди направо ме ужасява. Той е странен човек. Толкова е любезен и учтив и в същото време така проницателен и запален, задава такива неочаквани въпроси, а, изглежда, познава до конец нашите работи. Както ви казах, сигурно ме подозира, че имам пръст в престъплението.