Джървис шумно се съгласи и тъй като се оказа, че и двамата ми приятели са свободни същата вечер, уговорихме се да се срещнем отново на Оснабъро Стрийт и да обсъдим подробно случая Ганет.
— Имайте предвид — казах аз, като се поспрях на вратата, — че часовете ми за прегледи са почти свободни и можете да дойдете по-рано.
С тази прощална забележка затворих вратата и си тръгнах.
Глава единадесета
Мистър Бандърби разяснява
Като минавах през портата, която води от „Темпъл“ на Флийт Стрийт, пред мен се изпречи автобус, временно задържан от задръстване на движението, и погледът ми случайно попадна на маршрута, нарисуван на картон, и по-точно — на „Пикадили и Бонд Стрийт“. Второто име веднага ми напомни за галерията, за която бе говорила тази сутрин мисис Ганет, и в резултат на тази асоциация аз скочих в автобуса, точно когато потегляше. Имах на разположение почти два часа и през това време можех спокойно да видя изложбата с творбите на Ганет.
В действителност изпитвах огромно любопитство, защото произведенията на Ганет винаги са били загадка за мен. Бяха така невероятно груби и несъвършени от гледна точка на керамиката. Но въпреки това чувствах, че в тях трябва да има нещо повече от това, което съм успял да открия. Сигурно аз самият не можех да ги оценя правилно, защото не само ги излагаха публично, но и ги продаваха на доста значителни цени и човек имаше чувството, че хората, които плащат, сигурно знаят за какво си дават парите. Във всеки случай сега щях да видя керамиката в подходяща обстановка и може би щях да чуя коментара на тези, които по-добре от мен можеха да съдят за нея.
Намерих много лесно галерията „Линтъндейл“, тъй като от един прозорец на първия етаж стърчеше знаме с името й, и като платих един шилинг входна такса и дадох още един за каталог, преминах въртящата се врата и веднага попаднах в асансьора.
Влизайки в главната зала на галерията, аз видях група хора — около една дузина, — събрани пред голяма стъклена витрина, очевидно заобиколили пълен, грубоват господин с хубав червен цвят на лицето и с кичур бяла коса, която стърчеше като гребен на какаду. Но вниманието ми по-скоро бе привлечено от друг господин, който стоеше настрана от посетителите и имаше вид или на собственик, или на пазач на галерията. Вниманието ми бе привлечено от нещо неопределено, което ми се стори познато. Имах чувството, че съм го виждал преди. Но не можех да си спомня къде и докато се мъчех да си спомня къде съм могъл да го видя, той улови погледа ми и се приближи с почтителна усмивка.
— Пристигате точно навреме, сър — каза той. — Известният изкуствовед мистър Бандърби тъкмо се кани да ни изнесе една малка беседа за забележителната керамика на Питър Ганет. Струва си да я чуете. Беседите на мистър Бандърби винаги са много полезни.
Сърдечно му благодарих, защото една разяснителна беседа на тази тема, изнесена от признат авторитет, бе точно това, което исках да чуя, и тъй като господинът какаду — установих, че е мистър Бандърби — току-що бе отворил една витрина и бе преместил един от съдовете на малка въртяща се стойка, подобна на статив, аз се присъединих към групата около него и се приготвих „да се превърна в слух“.
Съдът, поставен на стойката, бе един от най-грубите — недодялан, приличен на нещо средно между гнездо и саксия. Забелязах, че посетителите го гледат с очевидно смущение и мистър Бандърби наблюдава лицата им с доволна усмивка.
— Преди да ви говоря за тези забележителни произведения, трябва да ви кажа няколко думи за техния създател. Питър Ганет е уникален художник. Докато в миналото грънчарите са се стремели към все по-голяма и по-голяма сложност, Ганет е разбрал великата истина, че керамиката трябва да бъде проста и елементарна и с възхитителна смелост и вдъхновение си е поставил за цел да проследи пътя, който е извървяло човечеството чак до извора на изкуството — новокаменната епоха. Той е отхвърлил грънчарското колело и всички механични средства и изцяло разчита на този несравним инструмент — майсторската ръка на художника.
Следователно не бива да търсите механична точност или външна завършеност в тези творби. Ганет е на първо място велик стилист, който подчинява всичко на страстния стремеж към съвършената форма. Толкова за човека, а сега да продължим с керамиката.
Той спря за малко, притвори очи и наклони глава, съзерцавайки керамичната чиния на стойката. После продължи беседата.
— Като начало ви показвам този благороден и внушителен съд, защото е характерен за големия художник, от чийто гений е създаден. Той изразява в миниатюра амбициите и най-съкровените мисли и чувства на своя създател. Когато го гледаме, ние разбираме с почтително възхищение чудната сила на аналитичния метод, тънкия вкус — едновременно неуловим и всесилен, — който прави възможен този замисъл, и можем да проследим задълбочената мисъл, задълбоченото изследване — това неуморно търсене на съвършенството и абстрактната форма.