— Въпросът е откъде да започна — казах аз.
— Най-доброто място за започване е началото — рече Джървис.
— Да, зная. Но в началото на историята е случаят с отравянето, а вие знаете всичко за него.
— Джървис не го знае — отвърна Торндайк, — пък и аз се намесих едва накрая. Разкажете ни цялата история. Не се страхувайте, че се повтаряте и не се опитвайте да съкращавате разказа си.
След този съвет аз започнах от първата си среща със семейството на Ганет и проследих историята на моите грижи до момента, в който Торндайк се намеси, като завърших с прекъсването на визитите си в болницата.
— Значи пълните записки и подробностите са налице, ако потрябват — каза Джървис.
— Да — отговори Торндайк, — собствените ми записки и тези на Удфийлд са у мен, а мисля, че и Олдфийлд си е водил бележки.
— Така е — казах аз, — и имах намерение да ви изпратя копие. Трябва да ги препиша и да ви го изпратя.
— Не е необходимо — каза Джървис. — Дайте ми вашите записки и ще ги препиша на машина. Продължавайте нататък. Какво се случи после?
— После Питър Ганет се завърна вкъщи. Той ме посети, за да ми каже, че е съвсем здрав.
— Така ли беше, за бога? — възкликна Джървис. — Ако съдим по симптомите, твърде бързо се е възстановил. А как му се нравеше обстоятелството, че се връща вкъщи? Нервен ли беше?
— Съвсем не. Беше на мнение, че след като опитът е бил разкрит и ние сме нащрек, не ще рискуват още веднъж. И очевидно е бил прав — до известна степен. Не зная какви предпазни мерки е взел; ако изобщо е вземал някакви. Но повече нищо не се случи, докато… но скоро ще стигнем и до това. Продължавам разказа си поред.
Така и направих. Описвах накратко, с няколко щрихи посещенията си в ателието и работата на Ганет и Боулс. В този момент Джървис ме прекъсна:
— Това е доста общо казано и не е съвсем ясно, Олдфийлд. По-добре проследете събитията по-отблизо и съвсем подробно.
— Но това наистина няма нищо общо със случая — възразих аз.
— Дете мое, не казвайте такива неща пред Торндайк. Той приема, че не съществува такова нещо като незначителен факт, за който предварително може да се докаже, че е такъв. Подробности, приятелю, подробности!
Не приех думите му буквално, но постъпих така, сякаш ги бях приел. Като започнах отначало разказа си за ателието, аз го повторих с най-дребните и досадни подробности, като напрягах паметта си от чиста злоба да си припомня всеки тривиален и безсмислен случай, завършвайки разказа си с многословно и точно описание на чирашките ми опити с грънчарското колело и създаването на безсмъртното гърне. Мислех, че съм ги довел до пълно изтощение, но за моя изненада Торндайк запита:
— И как изглеждаше вашият шедьовър, когато го завършихте?
— Беше много дебел и недодялан, но с доста приятна форма. Когато се върти, колелото създава приятни форми.
— Знаете ли какво е станало с произведението ви?
— Да, Ганет го е изпекъл и го е пробутал за своя работа. Но за това ще ви разкажа по-късно. Разкрих измамата едва днес следобед.
Той кимна и записа нещо на отделен лист, а аз продължих разказа си и тъй като бе свързан с разкриването на престъплението, наистина много внимавах да не пропусна някоя подробност, независимо от това колко незначителна ми се струваше. И двамата слушаха с изострено внимание, а Торндайк явно стенографираше всяка моя дума.
Когато свърших с тъжните открития в ателието, спрях и се приготвих да изиграя най-големия си коз, убеден, че за разлика от инспектор Бланди те ще оценят блестящото ми хрумване и неговата важност за разкриване на самоличността на престъпника. Не останах разочарован, поне що се отнася до произведеното впечатление, защото докато описвах как „ме осени“ то, Торндайк вдигна поглед от бележника си с изненадано изражение, а Джървис ме гледаше втренчено със зяпнала уста.
— Но, скъпи ми Олдфийлд — възкликна той, — откъде, за бога, ви хрумна да изследвате пепелта за арсеник?
— Вече имаше един опит за отравяне — отговорих аз — и бе твърде вероятно да е имало друг. Ето това ми хрумна.
— Да, ясно — каза той. — Разбира се, не сте очаквали да получите положителен резултат при изследването на кремираните кости.
— Не много. Беше просто въпрос на шанс и трябва да си призная, че резултатът ме изненада страшно много.
— Резултатът! — извика той. — Какъв резултат?
— Ще ви покажа — казах аз и извадих от едно заключено чекмедже скъпоценната епруветка с неоспоримото арсениково огледало.
Джървис я взе и я зяпна с насмешливо учудване, докато Торндайк го наблюдаваше с тихо задоволство.