— Има още нещо във връзка с ателието — казах аз, — но то е много важно, тъй като, изглежда, ни дава мотива за убийството.
С тези думи подробно разказах за кавгата между Боулс и Ганет — с тази случка всъщност връзката ми с мястото и с двамата мъже се бе прекъснала.
— Да — съгласи се Торндайк, — това е важно, защото всички обстоятелства дават основание да се предполага, че не е било просто случайно недоразумение, а израз на дълбоко вкоренена омраза.
— Така си помислих и аз, а също и мисис Ганет; и точно тук въпросите на Бланди са най-подробни. Първо той изяснява факта, че преди двамата мъже са били много добри приятели и че промяната е настъпила съвсем наскоро. Той я е разпитвал за причините, но тя не била в състояние да каже нищо. После поискал да узнае кога е настъпила промяната, но тя успяла само да каже, че е било някъде през втората половина на миналата година. Следващите въпроси се отнасяли до пътуванията на Боулс по това време и естествено тя не е могла да каже много. После й задал един твърде знаменателен въпрос — дали може да си спомни къде е бил Боулс на деветнайсети септември миналата година. И тя си спомнила. Защото по това време Ганет отишъл да прекара съботата и неделята с Боулс, а тя използувала възможността да отиде в Истбърн. И тъй като помни съвсем ясно, че била в Истбърн на деветнайсети септември, следователно на тази дата Боулс и Ганет са били в едно градче, наречено Нюингстед.
Като споменах за Нюингстед, Торндайк бързо вдигна поглед, но не каза нищо и аз продължих:
— Това сведение, изглежда, е заинтересувало силно инспектор Бланди — особено фактът, че двамата са били заедно в Нюингстед на тази дата — и той настоятелно помолил мисис Ганет да се опита да си спомни дали внезапната промяна от приятелство към вражда не съвпада с тая дата. Естествено въпросът я изненадал, но като поразмислила, тя успяла да си спомни, че за пръв път забелязала промяната, когато се завърнала от Истбърн…
— Очевидно има нещо важно, свързано с тази дата и това място, но не мога да си представя какво би могло да бъде — каза Джървис.
— Мисля, че мога да ви отворя очите до известна степен, защото и аз случайно бях в Нюингстед на деветнайсети септември миналата година.
— По дяволите! — възкликна Джървис. — Тогава май не сте започнали да разказвате от самото начало!
— Разбирам — каза Торндайк. — Вие сте оня доктор Олдфийлд, който е дал показания при разследването на убийството на полицая Мърей.
— Точно така. Но откъде знаете за разследването? Предполагам, че сте чели за него във вестниците. Все пак странно е, че си го спомняте.
— Не е точно така — каза Торндайк. — Работата е там, че мистър Кемпстър — човекът, който бе ограбен, ако си спомняте — дойде при мен за съвет. Той поиска да проследя крадеца, а ако е възможно — и диамантите. Разбира се, аз му отговорих, че нямам необходимите средства да го направя. Това си беше работа на полицията. Но той настоя аз да се заема със случая и ми донесе подробно съобщение за разследването, публикувано в местния вестник. Вие не помните ли случая, Джървис? Зная, че четохте вестника.
— Да — отвърна Джървис, — смътно започвам да си спомням. Сега си спомням, че един полицай беше убит в гората; убит със собствената му палка, нали?
— Да — отговорих аз, — и върху палката бяха намерени няколко съвсем ясни отпечатъци — от лява ръка, особено бе ясен отпечатъкът от палец.
— А! Да, разбира се, че помня и мисля, че започвам „да загрявам“ за мистър Бланди, както би казал Милър. Видяхте ли отпечатъците върху златната плочка?
— Само ги погледнах, макар че не се заинтересувах особено. Но бяха изключително ясни — как няма да бъдат върху излъскана златна плочка. От едната страна имаше палец, а от другата — показалец.
— Знаете ли дали са били от лява или от дясна ръка?
— Не мога да ви кажа, но Бланди заяви, че са от лява ръка.
— Предполагам, че е прав — каза Джървис. — Бланди не ми се нрави, но той определено си разбира от работата. Изглежда ни очакват удивителни разкрития. Как смятате, Торндайк?
— Зависи — отговори Торндайк — какво е открил Бланди в ателието. Ако отпечатъците върху златната плочка съвпадат с тези върху полицейската палка, може да се приеме, че са отпечатъците на човека, който е убил полицая, и тъй като Бланди е приел — и съвсем правилно — че това са отпечатъците на Боулс, можем да разберем желанието му да уточни къде е бил Боулс в деня на убийството и огромния му интерес, като е научил от мисис Ганет, че всъщност Боулс наистина е бил в Нюингстед през същия този ден. Освен това мисля, че можем да разберем нежеланието му да се занимава с арсеника.