— Не виждам защо — казах аз.
— В известна степен това е въпрос на съдопроизводството — обясни той. — Боулс не може да бъде обвинен, в каквото и да е престъпление, докато не го заловят. Но ако го арестуват и отпечатъците му се окажат същите като на палката, ще бъде обвинен в убийството на полицая. Може да бъде обвинен и в убийството на Ганет. И така, когато се стигне до съд, ще има две обвинения. Но докато при тези обстоятелства свидетелските показания срещу него във връзка с убийството в Нюингстед ще бъдат решаващи и неопровержими, тези, които се отнасят до убийството на Ганет, са много по-неубедителни — всъщност понастоящем имаме малко факти, за да подкрепим обвинението.
Следователно съвсем сигурно е, че ще се разглежда първото обвинение, и тъй като това положително ще завърши с присъда, другото е без значение. Полицията няма да иска да хаби време и усилия, за да подготви едно трудно и неубедително дело, което никога няма да стигне до съда. Ето как си представям аз нещата.
— Да — съгласи се Джървис, — изглежда е точно така. Но все пак не можем да пренебрегнем убийството на Ганет. Боулс е главният заподозрян, но не е единственият. Може да е имал съучастник, подбудител или помощник. Както виждам нещата, мистър Боулс е с двата крака вътре, а мисис Ганет, тъй да се каже, седи на ръба. Но може и да греша.
— Мисля, че грешите — казах предпазливо аз. — Не вярвам, че мисис Ганет изобщо знае нещо за престъплението.
— Склонен съм да се съглася с вас, Олдфийлд — каза Торндайк, — но мисля, че Джървис има предвид мнението на полицията, което може да се различава от нашето.
В този момент часовникът в съседната стая удари осем и преди да заглъхнат ударите, приветственият звук на гонга ни покани на вечеря. Придружих гостите си до трапезарията и от пръв поглед се убедих, че мисис Джилбърт се е справила добре. Това убеждение се засили, когато храната беше поднесена и се предаде на гостите ми, защото Джървис забеляза, след като с вид на познавач подуши чашата с кларет:
— Олдфийлд май се справя доста добре за доктор, който с труд си изкарва хляба.
— Да — съгласи се Торндайк, — мисля, че можем да го поздравим за икономката му.
— И за търговеца на вино — добави Джървис. — Гласувам да им поднесем благодарностите си и на двамата.
Поклоних се в знак на признателност и обещах да предам думите им на въпросните личности (което, за наше общо задоволство, направих), след това се върнахме към нашия случай. Скоро Джървис ме погледна, сякаш го бе осенила някаква мисъл.
— Олдфийлд, когато ни описвахте работата на Ганет, не ни казахте много ясно какъв е резултатът. Разбрах, че се е представял за някакъв особен вид художник-грънчар. Считате ли, че произведенията му оправдават тези претенции?
— Да си кажа право — отговорих аз, — не знаех какво да си мисля. В моите очи керамиката му изглеждаше като грубите недодялани съдове, правени от първобитните хора — но не е толкова хубава, — или като глинените предмети, които децата изработват в детските градини. Но, нали знаете, аз не съм специалист. Възможно е работата му да има някакви неуловими качества, които съм твърде невеж да забележа.
— Естествена реакция на скромен човек — каза Торндайк, — тя е абсолютно правилна, но и опасна. Защото точно това неверие в себе си, това скромно твърдение, че може „да има нещо в него“ в края на краищата отваря вратите за мошеника и измамника. Аз видях някои от съдовете на Ганет в спалнята му, включително и онази ужасна статуя и се опасявам, че не бях така скромен като вас, защото твърдо реших, че човекът, който я е направил, не е никакъв керамик.
— И сте били съвършено прав — казах аз. — Днес за мен въпросът бе решен окончателно. Току-що посетих една изложба с работи на Ганет и балонът на славата му се спука пред очите ми. Ще ви разкажа подробно за всичко. Беше доста странно преживяване.
С тези думи измъкнах от джоба си каталога и като им прочетох увода на Бандърби, описах им подробно всичко, включително и това, което бях запомнил от беседата на Бандърби и завърших с удивителната случка с „украсеното гърне“. И двамата слушаха с дълбок интерес като се усмихваха под мустак, а когато приключих, Джървис каза:
— Е, тази история с гърнето надминава всичко. Очевидно това си е чисто мошеничество, бих казал, че Бандърби е затънал до ушите в тая измама.
— Не е съвсем сигурно — каза Торндайк. — Той или е пълен невежа, или обикновен мошеник, а най-вероятно е и двете. Но това не е чак толкова важно, защото той не е нашият човек. Обаче историята с гърнето — това е работа на начинаещ — е по-интересна, защото засяга Ганет, който е нашият човек. Както каза Джървис, тя прави на пух и прах претенциите на Ганет, че е голям художник и по този начин го обвиняваме в съзнателно мошеничество, но това доказва и вината му в нещо, което е долно и определено нечестно. Защото е напълно възможно гърнето да бъде продадено.