— То е продадено — казах аз — за петнайсет гвинеи.
— Което — произнесе пророчески Джървис — илюстрира пословичната способност на глупака да се разделя лесно с парите си. Чудя се кой ли ще е този тъпак.
— Това не разбрах, всъщност дори не попитах. Но събрах някои сведения. Поприказвах надълго с мистър Кемпстър, собственика на галерията.
— Мистър Кемпстър? — повтори въпросително Торндайк.
— Да, но не вашият мистър Кемпстър, Този човек е брат на вашия клиент и много си приличат. Затова се заприказвах с него.
— И какво научихте от мистър Кемпстър? — попита Торндайк.
— Първо научих, че Боулс е от Нюингстед, че се познава с вашия мистър Кемпстър и че са имали някакви търговски сделки.
— От какъв характер? — попита Торндайк.
— Продажба или размяна на скъпоценни камъни. Изглежда, Боулс купува парчетии от стари или повредени бижута, които претопява за работата си. Ако по тях има диаманти, сваля ги и ги носи на Кемпстър или ги заменя за камъни, каквито той използува, или получава пари за тях. Очевидно е, че става дума за дребни сделки.
— Дребни или големи — каза Джървис, — това ми звучи малко подозрително. Няма ли да заинтересува Бланди?
— Не виждам защо — отговорих аз. — Бланди се занимава само с обвинението в убийство. Едва ли ще му е от полза да докаже, че Боулс е укривател на крадени вещи или дори крадец.
— Мисля, че тук грешите — каза Торндайк. — Ако си спомните обстоятелствата около грабежа на диамантите, които доведоха до убийството на полицая, ще видите, че това, което ни казвате, има определено значение. Беше прието, че крадецът е случаен непознат, който е скитал наоколо. Но един човек, който е заподозрян като укривател или крадец, имал е вземане-даване с Кемпстър — вероятно в същата къща — и познава навиците му, и случайно се е намирал в Нюингстед по време на кражбата, е съвсем на място в тази история, по̀ на място от случайния скитник. Както и да е, този случай наистина се върти около отпечатъците от пръсти. Ако отпечатъкът върху палката действително е на Боулс, той ще увисне на въжето, щом го хванат; ако не е, той е невинен както за убийството, така и за кражбата.
Оставих тази тема и разговорът се отклони в друга посока. Изведнъж си спомних, че не беше споменато нищо за най-главното, което бе причина, за тазвечерната ни среща.
— Между другото — добавих аз, — не ми казахте какво направихте за горката мисис Ганет. Надявам се, че сте успели да уредите нещо.
— Да — каза Джървис. — Не бива да се безпокоите повече за нея. Посетих Линъл днес следобед, направих му предложение и той се съгласи не само с желание, но и с жар да се заеме със случая. Занимавал се е с криминални случаи и има необикновени познания по наказателно право и за съдопроизводството. Така че можем да разчитаме на него. Той ще се погрижи интересите на мисис Ганет да бъдат защитени и, от друга страна, няма да пречи и да се противопоставя на полицията.
— Доволен съм да чуя това — казах аз, — защото бях много разтревожен, като си мислех за ужасното състояние, в което се намира тази бедна жена. Към нея изпитвам най-горещо съчувствие.
— Съвсем правилно — каза Трондайк. — Вие сте неин лекар и мисля, че съм склонен да се съглася с вашето мнение за случая. Но трябва да бъдем внимателни. Не бива да сме пристрастни. Както беше казал един свещеник, „трябва да имаме горещо сърце и хладен ум“. Сигурно помните, че когато се случи историята с арсеника, и вие, и аз, имайки предвид отношенията между мисис Ганет и Боулс, усетихме, че тя е заподозряна или като съучастница, или като престъпница. Това мнение бе съвсем правилно и трябва да ви напомня, че оттогава насам нищо не се е променило. Основните предположения остават. Не вярвам, че е имала пръст в това престъпление, но и двамата можем да грешим. Във всеки случай полицията ще преценява всичко, а нашата работа е да се погрижим да се отнасят добре с дамата; точно така и ще направим.
— Благодаря ви, сър — казах аз. — Много е мило от ваша страна, че проявихте такъв интерес и си направихте труд да се заемете с този случай, като виждам, че нямате никакво отношение към него. Наистина не разбирам защо толкова се заинтересувахте.
— Това е лесно обяснимо — отговори Торндайк. — Ние с Джървис се занимаваме със съдебна медицина, а това е едно необикновено престъпление, от голям съдебномедицински интерес. Такива случаи ние изучаваме заради познанието и опита, които могат да бъдат извлечени от тях. Но има и друга причина. Неколкократно се е случвало така, че когато сме се занимавали с някой необикновен случай повърхностно, от обикновен професионален интерес, изведнъж се е оказвало, че сме лично заинтересовани, тъй като са ни викали да работим в интерес на една от страните. След което сме имали голямото преимущество да започнем, познавайки подробно повечето от фактите.