На сутринта в деня на разследването сметнах, че е важно да посетя мисис Ганет, за да се убедя, че е в състояние да присъства и че Линъл ще е там, за да я представя. Убедих се и в двете, защото, макар и малко нервна, което бе съвсем естествено, тя бе съвсем сдържана и готова да посрещне смело това, което със сигурност щеше да бъде едно доста мъчително изпитание.
— Никога няма да мога да ви се отблагодаря, на вас и на доктор Торндайк — каза тя, — задето ми изпратихте мистър Линъл. Той е толкова любезен, състрадателен и умен. Щях да изпитвам ужас от това разследване, ако бях сама, но сега, като зная, че мистър Линъл ще ме подкрепи, чувствам се съвсем уверена. Вие знаете, че наистина нямам какво да крия.
— Разбира се — отговорих бодро, макар и не съвсем убедено, — и няма защо да се безпокоите.
Можете да се доверите на мистър Линъл, той ще сложи инспектор Бланди на място.
С тези думи се сбогувах, много доволен, че я намирам в такова добро състояние и продължих с визитите си, за да имам следобеда на разположение. Тъй като показанията вероятно щяха да ми отнемат доста време, а исках, ако е възможно, да чуя всичко, успях да се справя така успешно, че се явих само с няколко минути закъснение, преди да е започнала истинската работа.
Щом влязох, аз се огледах наоколо и бях изненадан, че виждам само шепа присъстващи — не повече от една дузина, — които заемаха две редици от пейки в дъното на стаята, докато свидетелите бяха настанени на столове отпред. Преди да седна на свободния стол в края, погледнах редицата, която включваше Бланди, Торндайк, Джървис, мисис Ганет, Линъл и един-двама души, които не познавах.
Едва седнах и следователят започна делото с кратко обръщение към съдебните заседатели:
— В общи линии бяхте запознати със съдебното разследване — каза той — по време на посещението си в ателието на Джейкъб Стрийт. Има три въпроса, на които трябва да отговорим. Първо: дали тези парченца от изгорели кости са останки от човешко тяло. Второ — ако е така, можем ли да назовем и идентифицираме този човек? Трето — как е бил убит той? Известните ни обстоятелства и очевидните факти предполагат определени отговори на тези въпроси, но ние трябва да пренебрегнем всички предварителни мнения и да разгледаме фактите без предубеждение. Мисля, че най-добрият начин е да проследим по хронологичен ред събитията, които изглеждат свързани с предмета на нашето разследване. Ще започнем със свидетелските показания на доктор Олдфийлд.
Тук мога да кажа, че няма да описвам подробно съдебната процедура, тъй като тя е свързана с неща, които читателят вече знае, и поднасям извиненията си за неизбежните повторения.
След уводната част следователят запита:
— Кога и при какви обстоятелства срещнахте за пръв път Питър Ганет?
— На шестнайсети декември 1930 година — отговорих аз. — Бях извикан да го посетя като лекар. Дотогава изобщо не го бях виждал.
— От какво страдаше?
— Отравяне с арсеник.
— Веднага ли установихте това?
— Не. Истинската причина за заболяването бе открита от доктор Торндайк, към когото се обърнах за съвет.
Тук, в отговор на няколко въпроса, аз описах подробностите около болестта до момента, в който Питър Ганет дойде, за да ми съобщи за оздравяването си.
— Можахте ли да си съставите мнение кой е давал отровата на Ганет?
— Не. Нямах налице никакви други факти, освен тези, за които споменах.
— Говорихте за някой си Фредерик Боулс, който обслужвал Ганет. Какъв беше той на семейството?
— Беше приятел на семейството и работеше с Ганет в ателието.
— Какви бяха отношенията му с Ганет? Бяха ли наистина приятелски?
— Тогава мислех така, но след това си промених мнението.
— Какви бяха отношенията между Боулс и мисис Ганет?
— Те бяха доста добри приятели.
— Бихте ли казали, че отношенията им са били само приятелски? Нищо повече?
— Никога не съм имал причини да смятам, че са нещо повече от приятели. Изглежда, се разбираха чудесно, а взаимното им приятелство бе известно на Ганет и той обикновено говореше затова без какъвто и да е признак на недоволство. Изглежда, приемаше дружбата им за нещо съвсем естествено и нормално.
Сега въпросите засягаха това, което мога да нарека втория етап: отношенията ми с Ганет до момента на изчезването, включително и кавгата в ателието, която бях подслушал. Това очевидно произведе дълбоко впечатление, и последваха по-подробни въпроси, зададени от следователя и от един-двама съдебни заседатели. После дойде ред да разкажа за самото изчезване и докато говорех за претърсването на къщата и за разкритията ми в ателието, пълната тишина в залата и внимателните погледи на заседателите бяха свидетелство за живия интерес на слушателите. Когато свърших с ателието, следователят (когото подозирах, че е подучен от Бланди) попита: