— Какво бихте казали за костната пепел, която сте взели? Изследвахте ли я след това?
— Да. Изследвах я под микроскоп и потвърдих убеждението си, че е кремирана кост; направих също и химическа проба, за да установя дали съдържа арсеник.
— Очаквахте ли, че ще съдържа арсеник?
— Мислех си, че е вероятно да съдържа следи от арсеник. Това ми беше подсказано от предишния опит за отравяне.
— Всъщност открихте ли арсеник?
— Да. За моя изненада открих значително количество. Не зная колко, тъй като не направих опит да го установя, но можах да видя, че е сравнително голямо количество.
— И до какъв извод стигнахте, като установихте този факт?
— Заключих, че убитият, който и да е той, е умрял от отравяне с голяма доза арсеник.
— И сега ли мислите така?
— Имам известни съмнения. Може да е някаква грешка, не зная, но със сигурност имаше арсеник. Наистина това е работа за специалист, какъвто аз не съм.
С това показанията ми свършиха. Бях последван от сър Джоузеф Армадейл, известния авторитет по съдебна медицина, който работеше за вътрешното министерство. Като зае мястото си близо до следователя, той извади и постави на масата плитка кутия със стъклен капак. В отговор на въпроса на следователя каза:
— Изследвах известно количество парченца от кремирани кости, които ми бяха предоставени от пълномощника на полицията. Повечето от тях са твърде малки, за да бъдат разпознати, но някои са достатъчно големи, разпознават се парчета от определени кости. Във всеки случай това са човешки кости.
— Бихте ли казали, че всички тези парченца са останки от човешко същество?
— Това, разбира се, е предположение, но разумно предположение. Мога да кажа само, че всяко парченце, което успях да разпозная като част от отделна кост, е част от човешка кост. Разумно е да се смята, че и неразпознаваемите частички са също човешки. Събрал съм всички парчета, които могат да се разпознаят, и съм ги сложил в тази кутия, която ви предавам да разгледате.
Кутията беше предадена и разгледана от съдебното жури, а през това време следователят се обърна към свидетеля:
— Чухте показанията на доктор Олдфийлд за арсеника, намерен в останките. Според вас наличието на арсеник доказателство ли е, че покойният е починал от отравяне с арсеник?
— Не. Този арсеник няма нищо общо с трупа на покойния. Количеството е невероятно голямо. Всъщност не вярвам, че ако покойният е бил отровен с много голямо количество арсеник, то каквато и да е следа от отровата щеше да бъде открита в пепелта. Арсеникът е летливо вещество, което се изпарява при сравнително ниска температура — около триста градуса по Фаренхайт. Но тези кости са били подложени с часове на много висока температура над две хиляди градуса по Фаренхайт. Според мен цялото количество арсеник би се изпарило. Във всеки случай количеството, открито в пепелта, е невероятно голямо, за да е остатък. Арсеникът сигурно е попаднал в пепелта, след като тя вече е била пепел.
— Бихте ли посочили някакъв начин, по който може да е попаднал в пепелта?
— Мога само да предполагам. Инспектор Бланди ми съобщи, че в ателието между материалите за правене на глазура или емайл е намерил буркан с арсеник. Оказва се, че арсеникът е бил един от използуваните материали и е възможно да се е смесил с пепелта или в мелницата, или в сандъка. Но това е само едно умозрително заключение. Може би съществуват и други възможности.
— Да — съгласи се следователят. — Но това не е от особено значение. Важното е, че арсеникът не е извлечен от трупа на покойния. Убеден ли сте в това?
— Абсолютно съм убеден — отговори сър Джоузеф и с това привърши показанията си.
Следващият свидетел беше мистър Албърт Холи, който съобщи, че е зъболекар и разказа, че се е грижил за зъбите на мистър Питър Ганет и му е направил частична горна протеза, включваща четирите предни зъба. Тогава следователят му подаде малка запушена епруветка, която, както можах да видя, съдържаше зъбна коронка, и отбеляза:
— Мисля, че сте виждали това и преди, но е по-добре да го разгледате.
— Да — отговори свидетелят, като отвори запушалката и изтърси коронката в дланта си. — Инспектор Бланди ми я показа. Това е порцеланова коронка — десен горен резец — която е била счупена на парченца и много майсторски поправена. (Тя е от типа Дю Трей.)