— Прилича ли на някой от зъбите от протезата, която сте правили за Питър Ганет?
— Да. Там използувах коронки Дю Трей, така че това е точно като десния горен резец от протезата.
— Предполагам, че не можете да кажете дали този зъб е от същата протеза?
— Не. Всички коронки си приличат, когато дойдат от зъботехниците, и ако трябва да коригирам нещо при прикрепянето заради захапката, не го отбелязвам. Обаче изглежда, че на тази коронка не са правени корекции.
— Ако ви се каже, че този зъб е от протезата на Питър Ганет, ще имате ли причина да се съмнявате в правилността на това предположение?
— Не, в никакъв случай. Прилича точно на зъб от неговата протеза и всъщност може и да е от нея. Но човек не би могъл да твърди това със сигурност.
— Благодаря ви — каза следователят. — Това е всичко, мисля, че няма да ви безпокоим повече.
Мистър Холи бе последван от инспектор Бланди, който даде показания с лекотата и лаконичността на професионален свидетел. Неговият разказ за претърсването на ателието и за откриването на парченца от зъбна коронка бе изслушан от журито с най-голямо внимание, макар че що се отнася до сензацията, аз му бях отнел „палмата на първенството“. Но съдържанието на шкафа на Боулс бе нещо ново и предизвика няколко интересни догадки. В него бе открит един голям буркан с арсеник, пълен до три-четвърти…
— Вие вече знаехте за анализа на доктор Олдфийлд, нали?
— Да. Той ми показа епруветката с арсеника, но аз веднага видях, че трябва да има някаква грешка. Беше много хубаво, за да е истина. Там имаше твърде много арсеник за един кремиран труп.
— Разбрахте ли за какво се използува арсеникът?
— Не. Шкафът съдържаше някакви химикали, очевидно използувани за приготвяне на емайл и флюс, и допуснах, че арсеникът е бил използуван за същата цел.
Откриването на пръстовите отпечатъци повдигна още няколко интересни въпроса, особено що се отнася до принадлежността им, което накара следователя да запита:
— Можете ли да кажете чии са тези отпечатъци?
— Не със сигурност. Но имаше твърде много от тях по различни предмети, върху бутилки и буркани, някои върху дръжките на инструменти и всички бяха на един и същи човек, и тъй като шкафът е на Боулс, а и бутилките и инструментите са негови, естествено е да се приеме, че отпечатъците са негови.
— Да — съгласи се следователят, — това е разумно предположение. Но то би имало значение, ако отпечатъците са известни на полицията. Уместно ли е да попитам дали са известни?
— Не бих искал да навлизам в подробности — каза Бланди, — но мога да кажа, че тези отпечатъци са известни на полицията и техният притежател се търси за едно много сериозно престъпление; престъпление, извършено с изключителна жестокост. Това е единствената им връзка с този случай. Ако това са отпечатъците на Боулс, тогава Боулс е опасен престъпник, а в този случай е извършено опасно престъпление.
— Имахте ли възможност да разговаряте с мистър Боулс? — попита следователят.
Инспекторът мрачно се усмихна:
— Не — отговори той. — Мистър Боулс изчезна точно по времето, когато е било изгорено тялото, и продължава да се крие и досега. Очевидно не желае да води разговори.
Това бе най-същественото от показанията на инспектора и тъй като бе склонен да говори сдържано и уклончиво, следователят тактично се въздържа да го разпитва повече. Когато показанията бяха прочетени и подписани, разрешено му беше да заеме мястото си. Извикаха името на Летиша Ганет. Докато тя отиваше към масата, където сложиха стол, наблюдавах я с известно притеснение, защото макар да бях сигурен, че не знае нищо, което да не е казала вече, атмосферата в съда не бе благоприятна за нея. Беше лесно да се види, че журито гледа на нея с известно подозрение и обикновено благата физиономия на Бланди едва прикриваше изостреното му внимание, което не бе съвсем приятелско.
Както очаквах, следователят започна с опит да научи повече по въпроса за отравянето и мисис Ганет разказа това, което й бе известно.
— От колко членове се състоеше домакинството ви по това време? — попита следователят.
— От моя съпруг, мен и прислужницата. Може би трябва да включа и мистър Боулс, тъй като той работеше в ателието, обикновено се хранеше с нас и прекарваше голяма част от времето си вкъщи.
— Кой приготвяше храната на съпруга ви?
— Аз, докато беше болен. Прислужницата готвеше за останалите.