— А ечемичената отвара? Кой я приготвяше?
— Обикновено аз, но понякога и мистър Боулс.
— А кой носеше храната и напитките в стаята на съпруга ви?
— Аз лично я носех, но понякога пращах прислужницата, а от време на време я носеше и мистър Боулс.
— Прислужницата все още ли е у вас?
— Не. Веднага след като чух от съпруга си, че е имало арсеник в храната му, освободих момичето без предупреждение, като му дадох една месечна заплата.
— Защо го направихте? Подозирахте ли, че тя е сложила арсеника в храната?
— Не, ни най-малко, но си помислих, че така е най-сигурно.
— Имахте ли представа кой би могъл да го сложи в храната?
— Не, никого не подозирах. Първо си помислих, че трябва да е станала грешка, но когато доктор Олдфийлд ми обясни, че е невъзможно да има грешка, предположих, че арсеникът е попаднал там случайно и все още мисля така.
Следващите въпроси засягаха отношенията между Ганет и Боулс, както и времето и обстоятелствата, при които бе прекъснала дружбата им.
— Що се отнася до причината за тази внезапна промяна от приятелство към вражда, не научихте ли от някого от двамата какво е станало?
— Нито единият, нито другият признаваше, че е станало нещо, макар да виждах, че не е така. Не можех и да предположа какво е.
— Минавало ли ви е през ум, че съпругът ви ревнува заради близостта ви с мистър Боулс?
— Никога, сигурна съм, че не е ревнувал. Ние с мистър Боулс сме роднини — втори братовчеди — и се познаваме от деца. Винаги сме били добри приятели, но между нас никога не е имало нещо, което да предизвика ревност у съпруга ми, и той го знаеше. Никога не се е противопоставял на нашата дружба.
— Казахте, че мистър Боулс е работил с вашия съпруг в ателието. Беше ли мистър Боулс грънчар?
— Не. Понякога помагаше на съпруга ми, особено при паленето на пещта, но самият той правеше бижута и емайлови украшения през последните една-две години.
— Казахте „през последните една-две години“. С какво се е занимавал преди това?
— По професия той е зъботехник, но когато съпругът ми купи ателието, в него имаше инструменти за работа с бижутерия и емайл и мистър Боулс дойде тук и започна да прави бижута.
На това място аз улових погледа на инспектор Бланди и едно потрепване на клепачите ми напомни за забележките му относно „неопримитивните“ бижута на мистър Боулс. Но един зъботехник съвсем не е същото като чирак.
Сега разпитът продължи с обстоятелствата около изчезването на Питър Ганет и датите на различните събития.
— Помните ли точно кога видяхте мистър Боулс за последен път?
— Мисля, че беше във вторник, на двайсет и първи април, около една седмица преди да замина. Той дойде в ателието и обядва с нас, а после ни каза, че ще прекара седмица или десет дена в Бърнам, Есекс. Оттогава нито съм го виждала, нито съм го чувала.
— Казвате, че сте заминали. Може ли да ни разкажете подробно за датите и местата, които сте посещавали?
— Тръгнах от къщи на двайсет и девети април, за да прекарам две седмици в Уестклиф-он-Сий у мисис Харди, една стара прислужница, която има там къща и през сезона дава стаи под наем. Върнах се в четвъртък, четиринайсети май.
— През цялото време ли бяхте в Уестклиф или ходихте и на други места?
На този въпрос тя отговори със същите думи, които бе казала и пред Бланди; вече споменах за това. Тук аз отново се усъмних, че следователят е получил известна помощ от инспектора, защото той я разпитваше с подробности какво е правила през всеки ден от престоя си в Уестклиф.
— Всъщност — каза той, — вие сте спели в Уестклиф, но често сте прекарвали цели дни другаде. Идвахте ли до Лондон през тези две седмици?
— Не.
— Ако бяхте поискали да прекарате един ден в Лондон, можехте ли да го направите, без хазяйката ви да разбере?
— Сигурно. Често има влакове, но не съм го правила.
— Ами Бърнам? Не е много далече от Уестклиф. Ходихте ли там по време на почивката си?
— Не. Не съм ходила по-далеч от Саутенд.
— Писахте ли на съпруга си през тези две седмици?
— Да, два пъти. Първото писмо изпратих ден-два след пристигането си в Уестклиф и получих отговор няколко дни по-късно. Второто написах малко преди да се върна, съобщавах му кога да ме чака. Отговор не получих и когато пристигнах вкъщи, намерих писмото в пощенската кутия.
— Можете ли да назовете точните дати? Виждате, че са важни, тъй като приблизително определят времето на изчезването. Помните ли датата, на която съпругът ви отговори на вашето първо писмо? А може би имате и самото писмо?
— Не. Беше една съвсем кратка записка, която скъсах, след като прочетох. Почти съм сигурна, че първото писмо написах на четвърти май, понеделник. Мисля, че получих отговора със сутрешната поща на осми май, в петък, тъй че може да е било изпратено на седми май, в четвъртък. Помня съвсем точно, че второто си писмо написах и пуснах на десети май, в неделя, така че трябва да е пристигнало вкъщи рано в понеделник, на единайсети май.