— Да — каза следователят, — според дадените показания това е единствената възможна присъда. Ще отбележа обвинение в предумишлено убийство срещу Фредерик Боулс.
Той спря и като погледна Бланди, попита:
— Има ли някаква пречка да искам заповед за задържането му?
— Не, сър, такава заповед вече е издадена по друго обвинение.
— Тогава — каза следователят, — това приключва делото и само мога да се надявам, че извършителят на престъплението скоро ще бъде задържан и изправен пред съда.
При тези думи всички се изправиха. Репортерите забързано напуснаха залата с намерение да вдигнат страхотен шум. Зрителите излязоха на улицата и ние четиримата специалисти (само в този случай включвам и себе си) също си тръгнахме след кратък приятелски разговор със следователя и инспектора. Тук би трябвало да поднеса почитанията си на читателя и да се откажа от ролята си на разказвач. Това съвсем не означава, че историята свършва, само перото преминава в друга, надявам се, по-способна ръка. Моята задача бе да проследя миналите събития и да опиша подробно обстоятелствата около това необикновено престъпление и го сторих с най-голямо усърдие. Останалата част от разказа включва изясняването на случая и сега интересът ми се пренася от възмрачните околности на Къмбърланд Маркет в историческия квартал Инър Темпъл.
Книга втора
Разказана от Кристофър Джървис, доктор по медицина
Глава четиринадесета
Доктор Джървис е озадачен
Развитието на описаните събития ме завари в твърде объркано състояние, когато ролята на разказвач ми бе поверена от моя приятел Олдфийлд. Изглеждаше, че Торндайк провежда нещо като разследване. Но защо? Случаят Ганет не бе наша работа. Никой клиент не ни бе ангажирал да го разследваме, а простият академичен интерес към него не можеше да оправдае големия разход на ценно време и усилия.
Какво ли имаше за разследване? От гледна точка на съдебната медицина — нищо интересно. Всички факти бяха известни и макар че бяха достатъчно страшни, не представляваха голям научен интерес.
Смъртта на Ганет не бе загадка, това си бе явно и несъмнено убийство, и ако начинът му на живот изглеждаше забулен в тайнственост, това не бе наша работа, нито пък на когото и да било друг, след като той бе мъртъв.
Изглежда обаче точно тези очевидно противоречиви факти занимаваха вниманието на Торндайк. Почти сигурно беше, че зад обичайната работа в ателието се криеха други дейности, най-малкото съмнителни, ако не и незаконни и, изглежда, Торндайк си бе поставил за задача да открие какви са точно, докато за мен това засягаше изключително полицията и опитите й да открие неуловимия Боулс.
За пръв път се досетих за странния подход на Торндайк към тази задача на следващия ден след паметната вечеря на Оснабъро Стрийт. Докато се прибирахме, той предложи да надникнем в галерията, където беше изложена керамиката на Ганет, и аз с готовност се съгласих, тъй като бях твърде любопитен да видя как изглеждат тези забележителни произведения. Така че беше напълно естествено отначало вниманието ми да е изцяло погълнато от експонатите, когато влязохме в храма на изящните изкуства.
Не ще направя опит да опиша тези смайващи произведения, защото имам чувството, че бедният ми речник не е достоен за тази задача. Има неща, които трябва да видиш, за да повярваш, че съществуват, и керамиката на Ганет бе едно от тях. Колкото и точен да беше Олдфийлд в описанията си, аз се оказах напълно неподготвен за невероятната действителност. Но не е необходимо да се занимавам с това. Ще спомена само, че ми изглеждаха като негодни предмети, направени от много малки ученици в час по ръчен труд, и ще отмина този въпрос — както всъщност и направих, — за да продължа с истинската цел на посещението ни.
Може би думата „истинска“ е неподходяща, защото в интерес на истината трябва да кажа, че целта на посещението изобщо не ми бе ясна. Мога да проследя този неразбираем низ от случки, като оставя истинският им смисъл да изплува по-късно с развитието на събитията. И докато успях да се осъзная от първоначалния шок и да се убедя, че не съм жертва на зрителна измама, Торндайк вече се бе представил на собственика на галерията, мистър Кемпстър, и явно обсъждаше експонатите от много странна гледна точка:
— Като се има предвид — казваше той, когато се присъединих към тях — плътността на материала и дебелината на стените, бих казал, че тези съдове са доста тежки и неудобни.